Приложения към „Повест за Крум Страшни — мъж и държавник от рода Дуло“

   В случай че престанат да функционират препратките в повестта ми „Повест за Крум Страшни - мъж и държавник от рода Дуло“, а желаете по-бързо и лесно да търсите информация в разяснителните бележки тук, препоръчвам ви клавишната комбинация „Ctrl + F“. Задавайте при търсене основната форма на думата - 1 л., ед. ч., нечленувана, в съответния род. Част от бележките се отнасят за словосъчетания.

 

 

 

                                                       ПРИЛОЖЕНИЕ I

                      Речник на използвани думи и фрази (с допълнителни факти)

 

    *Аркан – ласо. Древно оръжие на конните народи от Евразия. Използвали са го българите, скитите, хуните, монголците, тюрките, куманите, масагетите, персите и китайците. Арканът обикновено е с дължина 4,5-6,5 м и се изплита от конски косми с вплетени растителни нишки; в Китай е познат и копринения аркан. Българският аркан е имал специални костени закопчалки, които улеснявали внезапното затягане на примката. В боя арканът обикновено се използвал за хващане на живи пленници, а също за улавяне на коне и добитък или за лов на елени и лосове. Оръжието е употребявано както в Първото, така и във Второто българско царство.

  *Барс – Барсът (Panthera uncia), известен още като снежен барс, снежен леопард или ирбис, е едър хищник от семейство Коткови, разпространен високо в планините на Средна Азия: Хималаите, Памир и Хиндукуш, Тяншан, Алтай и високите плата на Монголия, Тибет и някои райони на Сибир. 

  Барсът няма размерите на останалите големи котки (Panthera), но остава сравнително едър хищник с дължина на тялото от 100 до 130 см с почти толкова дълга опашка (90 см), височина при плещите 60 см и тегло до 75 кг. Този хищник е изключително пъргав. За да улови яребица или фазан, може да направи скок с дължина до 6-10 м. В семейство Котки той е шампионът на висок скок (3-5 м).  

 Според  проф. З. Ждраков (изкуствовед и медиевист) барсът, наред с елена и змея (дракона) са трите най-често изобразявани животни в езическа България.  На китайски България се произнася „Баодзялия“, където „бао“ означава „барс“, или по китайски България = „страната на барсовете“.

  Според едно от етимологичните тълкувания на българското име Борис, то има общ корен с общотюркското барс и българското рис. Представката бо- вероятно означава „голям“ (от бой, като ръст), велик, благороден рис, т.е. барс.

  *Боил – боилите били представители на родовата прабългарска аристокрация, които изпълнявали определени функции в управлението на страната. Те се делели на две групи – вътрешни и външни. Към вътрешните (т.нар. „велики боили“) принадлежали най-приближените на хана/кана. В групата на външните влизали по-нисшите сановници, представители на провинциалното военно и гражданско  управление.  

  Проф. Иван Венедиков свързва прабългарското βοηλα [войла] с тюркското boy „род, част от племе, клан“. И тълкува „боила“ като лицето, което стои начело на рода или клана; според него първоначално βοηλα е била титла на родовата аристокрация. Титлата е достигнала до нас чрез надписи на гръцки език. По-горе видяхте изписването и произнасянето ѝ на гръцки. Обаче според едно от научните виждания, на прабългарски език тази титла се е произнасяла като „боила“, а според друго - като "боил".

 Проф. Татяна Славова приема за най-близък звуков и смислов тюркски паралел  старотюркското bojlu „висок“ във физически смисъл, а впоследствие и в социален аспект, откъдето се получава и вторичното разширено значение „велик, могъщ“. Думите „боляр“ и „болярин“ водят началото си от „боил“.

  *Безстиден (остаряло книж. нареч.) – безсрамен.

  *Бранник (старинна дума) – воин, войник, ратник, боец.

 *Василевс – антична и средновековна гръцка титла, с която били обозначавани владетелите в Древна Гърция, както и монарха на Източната Римска империя след първата третина на 7-ми век. При навлизането си в българския език думата традиционно била превеждана като „цар“.

 *Велемощен – старинно прилагателно име, означаващо много силен и много властен.

 *Врач (старобълг. врачь) – лекар, лечител.

 *Втори петли – времето рано сутрин, когато петлите пеят за втори път. „Втори петли“ е една от българските народни мерки. Обикновено тези мерки са условни и не са строго определени като съдържание. Използвани са в цялата българска етническа територия. Етнологът д-р Илия Вълев (Национален етнографски музей – БАН) определя „втори петли“ като времето около 3:00 ч. сутринта. Това е и смисълът, който се има предвид в повестта.

 *Вуникъм – название за месец декември в езика на прабългарите. За повече информация вижте в книгата „Именник на българските ханове. Ново тълкуване” (1988 г.), стр. 99 (долу): https://prabulgarskiezik.wordpress.com/wp-content/uploads/2014/10/moskov-mosko-imennik-na-bulgarskite-hanove-1988.pdf. Авторът е езиковеда Моско Москов.

  *Вътрешна област – проф. Станислав Станилов дава следното определение за „вътрешна област": „...следователно метрополията заемала една цяла област. Нейните граници са силно укрепени и сигурно охранявани от местни гарнизони. Успоредни ровове и валове преграждат подходите – устията на реките, които се вливат в Черно море и Дунав, старопланинските проходи и поречието на Искър от Дунав до Предбалкана. Тази област се нарича езтиргу или изургу (ητζηργου, ιζoυργoυ) на гръцки, ичиргю (icirgu) на тюркски, съвременната транскрипция звучи ичергу, буквално „вътрешна“. Терминът не е пряко засвидетелстван в писмените извори, а установен косвено чрез прилагателната част от титлата на един от великите боили – ичергу боила (вътрешен боила). Областта се управлява пряко от монарха и правителството с помощта на боилите „вътре“, т.е., които служели в нея, за разлика от боилите „вън“, служещи в провинциите.“ („Българската монархия през Средните векове“, стр. 19, изд. „Класика и Стил“ ООД, София, 2003.)

   *Гончия (гонач) – човек, който има задача да гони дивеча при лов.

   *Грездей – пирон, гвоздей; пенис, кур, член, чеп. 

  *Гръцки огън („течен огън“, „морски огън“) – гръцкият огън в своето обичайно и буквално значение е оръжие, използвано от Източната Римска империя. 

  Според съвременните изследователи, гръцкият огън е представлявал смес от първични съставни части на нефта и сгъстители (вар, борова смола, селитра, сяра), но опитите да се възпроизведе точния състав не са успешни. Предполага се, че оръдието за огъня е било бронзов сифон и сместа се е изстрелвала, като се нагрее бронзът. Има и хипотези, че в състава на гръцкия огън влизал и калциев карбид, защото според някои византийски хронисти, опитът да се гаси оръжието с вода, засилвало горенето. Вероятно разстоянието на обстрел е било 25 – 30 метра.

  *Гъделичник – народна дума за „клитор“.

  *Диканя – земеделски уред за вършитба. Представлява тежко шейновидно приспособление, направено от дъски, за очукване на зърната на зърнените култури след жътва. Наименованието ѝ произлиза от турската дума „diken“ – шип. Тя е традиционен уред за вършитба до първото десетилетие на 20-и век, когато в земеделското производство на храни навлиза машината, наричана вършачка.

  *До̀рест – прил. име за кон, който е с червено-кафяв косъм.

  *Землянка – вид вкопано жилище, представляващо изрита и покрита дупка в земята, която служи за временен или постоянен подслон на хора или домашни животни. Землянката се правела от плет или глина, а в по-късни периоди от камък. Покривът ѝ бил обикновено от нетраен материал – слама или тръстика.

 *Златна врата (Златни врата, Златна порта) – една от средновековните порти на крепостните стени на Константинопол, изградена като своеобразна триумфална арка.

  *Ичиргу-багаин – буквално „вътрешен багаин”. „Багаин“ е благородническа титла от времето на Първото българско царство, стояща по-долу в йерархията от боил. Ичиргу-багаинът бил военно лице, отговарящо за охраната в двореца.

 *Ичиргу-боил – висш военен сановник в Първото българско царство, пряко подчинен на владетеля и отговарящ за охраната на двора и столицата.

   Значението на „ичиргу-боил“ е „вътрешен боил“. Титлата била носена от най-висшестоящия сред боилите. Ичиргу-боилът пряко получавал от хана правомощия да оглавява дипломатически мисии, да води преговори и сключва договори от негово име. Отговарял за сигурността на владетеля и вътрешността на държавната територия. Подчинени нему били най-елитните бойни части. В случай на война бил командващ на единия фланг на войската, а другият се предвождал от кавхана.

  *Кавхан (кавкан) – според акад. Васил Гюзелев в буквален превод кавхан означава „най-близък до владетеля“. Кавханът  е определян от съвремениците като „втори владетел“. Той е „дубльор“ на владетеля. Може да бъде определен и като „вицевладетел“. 

 *Кафтан – връхна дреха, наподобявала куртка, чиито поли достигали до коленете, а краищата ѝ били обшити с кожа или различни шевици и сърма (при по-богатите и знатните). Кафтанът служел като униформа на българските бойци в студено време, но бил носен и по време на мир. Този вид дреха бил използван и от мъжете, и от жените.
На гърдите се закопчавал с петлици, а в кръста се пристягал с широк кожен колан. Върху колана боецът окачвал леки оръжия и някои принадлежности – кожени или платнени кесийки, огнива, рогчета. Рогчетата са могли да имат както утилитарно (за развързване на въжени конски букаи), така и култово значение (амулети).

  *Кесар – гръцкото произношение на превърналото се в титла име Цезар (Гай Юлий Цезар); титла на висш сановник или родственик на императора във Византия, втора във византийската йерархия. Хан Тервел е първият чужденец, който получава титлата кесар (цезар) от византийския император Юстиниан II, задето му помага да се върне на трона в Константинопол (това се случва през 705 г.).

 *Клéкавец – това е най-малката народна мярка за дължина и отговаря на разстоянието от върха на палеца до края на първата му фаланга (става). Подразбира се дължината на нокътя на палеца.

  *Кукуля – народна дума за женски полов орган. В същия смисъл бива ползвана и думата „кукувица“, която обичайно е название на птица.

 *Купец – търговец. „Купец“ е русизъм, който Георги Раковски е взаимствал от тогавашната светска руска книжнина. Употребил я е в поемата си „Горски пътник“. Думата се е превърнала в част от българския език, но по-късно е изоставена. Същото се е случило например с прилагателното „безстиден“, чието обяснение дадох по-горе.

  *Машал – факел, светилник.

  *Мироздание – вселена, космос, всемир, универсум.

  *Навремени (разг. нареч.) – понякога, от време на време.

  *Наложница – любовница на властващ; държанка, метреса.

  *Невям (диал. нареч.) – може би, вероятно, изглежда, като че ли.

  *Нежит – според народните вярвания представлява невидимо демонично същество, което броди и причинява болестите и епидемиите по хората и животните.

 *Нефритен ствол – название, което взаимствах от древното китайско учение Дао. Там мъжкият полов орган е наричан „нефритеният ствол“, а женският – „нефритената врата“. Учението е насочено към развитие на вътрешните енергии, укрепване на здравето, удължаване на живота и постигане на духовно просветление. Част от съветите включват поведението на мъжете и жените в сексуалното общуване; нефритът е полускъпоценен камък, по-здрав от стоманата и част от азиатската философия в продължение на хилядолетия. Смятан е за лековит камък в редица страни и особено в Китай. Приписват му се лечебни свойства за бъбреците.

  *Обнажен (остар. книж. прил.) – гол, необлечен, непокрит, без дрехи.

 *Обоз – група превозни средства, с които се прекарват храни, боеприпаси и др. за войската. Преди широкото използване на военни превозни средства, редици от каруци, теглени от жива сила (волове, коне, камили), следвали армиите, пренасяйки хранителни и бойни припаси.

 *Огнемет – „огнехвъргачка“ в своето обичайно, буквално значение. Според някои легенди, за първи път неизвестен вид огнехвъргачки са били използвани в древна Асирия, при обсадата на един град, намиращ се върху територията на днешен Ирак. Историците обаче твърдят, че първият достоверен случай за употреба на запалителна смес, „изстреляна“ от специални тръби, е свързан с битката при Делия (424 г.пр.н.е.) в Древна Гърция. 

  *Одър (остар.) – название за креват, легло, миндер, нар; дървено легло.

 *Олгу-таркан –  управител и военен командир на област, състояща се от няколко града и прилежащите им села. Областен представител на законодателната власт и волята на хана. Думата „олгу“ значи „голям, велик“. В йерархията олгу-тарканът бил под боила-таркана, но над зера-таркана и бори-таркана. 

 *Оренда – понятие, произтичащо от езика на северноамериканското индианско племе хюрон (хурони, виандот), означаващо мистична, безлична, всеизпълваща потенция. Концепцията впоследствие е приета и развита от сродните на хюрон ирокезки народи.

  Орендата е много важна за успеха в живота и е навсякъде: не само в хората, но и в животните, растенията, скалите, въздуха, почвата, огъня, водата, слънцето и луната... – изпълва цялото мироздание. При някои хора тя е повече, при други е по-малко; всеки може да увеличи или пък намали орендата си... Сама по себе си тя е неутрална. Също като огъня – чрез него можеш да стоплиш дома си, но можеш и да го изгориш. 

 Въпреки масовото схващане, прабългарските ни предшественици не са обозначавали жизнената енергия с тази индианска дума. Тя навлиза в езика ни през първата половина на 20-и век. Проф. Веселин Бешевлиев (1900-1992) е сред първите български историци, които употребяват понятието за целите на своите изследвания. Истински популярна и част от националната ни митология, думата „оренда“ става в годините на прехода посредством различни художествени произведения. Смисълът, който се влага в това понятие в България, се различава от ирокезкото разбиране.

   За повече сведения кликнете върху: 

 а) „Понятието „оренда“ в контекста на българския национализъм и новата патриотична митология“; б) „ОРЕНДА ПРИ ИРОКЕЗИТЕ“. 

 *Остен – тояга с остро желязо на единия край, с която се подкарват волове или биволи.

 *Павликянин – в случая последовател на павликянството. Павликянството е религиозно движение, появило се през 7-ми век в Армения и Горна Месопотамия, в контактната зона между Източната Римска империя и Арабския халифат. За негов създател се смята Константин Мананали, създал първата арменска павликянска общност около 660 г. и осъден на смърт като еретик от византийския император Константин IV Погонат (р. 652 – † 685). Въпреки гоненията, движението укрепва позициите си сред широки кръгове от населението и достига апогея си през 844 г. с основаването на Павликянската държава с център Тефрике – днешен Дивриги в област Сивас, Турция. 

  *Пактон (πάκτον, от лат. pactum) – дума с няколко значения във Византия: договор, споразумение, съюз. Терминът се използвал за обозначаване на споразумение между владетели, особено договор за мир. Едно от условията, които били част от сключения между хан Тервел и император Теодосий III пактон, било византийската страна да изплаща на българския владетел ежегоден данък в размер на 30 литри злато [= 2160 номизми], изразен в пурпурни копринени одежди и червени кожи. Византийците смятали пурпурното за императорски цвят. Дрехите и предметите на бита на византийските императори били най-често с пурпурен цвят. Високо ценен сред византийските аристократи бил и яркочервеният цвят.

 *Патриций – патриций (на латински: patricii, от pater – баща, т.е. „потомци на бащите“) е представител на аристократичното съсловие в Древен Рим. Във Византия, патриций е титла, давана на висши длъжностни лица и провинциални управители. Титлата е използвана и от готи, франки, бургунди, лангобарди в ранните варварски кралства в Западна Европа. Император Ираклий (610 – 641) удостоява с нея хан Кубрат (632 – 665) през 635 г.

 *Перибрахион – украшение представляващо декоративни ленти около горната част на ръкава.

  *Петимен –  прил. Разг. Който силно желае нещо. Петимен за ласки. Синоними:
   жадуващ, жаден, зажаднял, копнеещ, желаещ, нуждаещ се.

  *Първица (остар.) – за пръв път. 

  *Романия – название на Римската империя, както и на Източната Римска империя в по-късни времена, когато Западната Римска империя отдавна е разпокъсана от варварите и не съществува. Така римляните (романите, ромеите, румите) през Късната Античност и цялото Средновековие разговорно назовавали държавата, в която живеят, на латински: Romania; на гръцки: Ῥωμανία; буквално: „страната на римляните“, „римската земя“; въобще римската територия (‘Ρωμαίων επικράτεια/Ромеон епикратейа) като държавен организъм. 

  Голяма част от поданиците на източната част от античната Римска империя били гръкоговорещи, които след едикта на Каракала от 212 г. (в случай, че са свободни граждани) били задължени да се считат за ромеи (римляни). Когато християнството се налага окончателно като единствена законна религия към края на 4-ти в. (381 – 392 г.), а също така и след условната подялба на Римската империя през 395 г., под ромеи се подразбират всички поданици на Източната Римска империя, които изповядват християнството; считат се за лоялни данъкоплатци, признавайки императора в Константинопол за свой господар; и на които гръцкият език е майчин или се налага да го използват в ежедневието – факт, който се наблюдава при почти всички народи от римския Изток. Съответно наричайки неофициално държавата си от 6-ти–7-ми в. нататък – Βασιλεία τῶν Ρωμαίων/Василия тон ромеон, т.е. Царство на римляните – времена, в които латинският език на Изток вече е обречен на забвение, а останките от езичеството са сравнително недалечен спомен. 

  Терминът „Византийска империя“ е рожба на по-късната историография от 16-ти–17-ти век, получил по-голямо разпространение чак през 18-ти–19-ти век. Целта е била да се направи разграничение между античната и средновековната Римска империя. През Средновековието арменските, славянските и най-вече западните хронисти почти винаги наричат римската държава „Гръцка империя“ (предвид ролята на гръцкия език в нея), докато близкоизточните хронисти я назовавали „ар-Рум“ (т.е. Рим).

 *Разлъчвам (остар.) – разделям, отделям, разединявам.

 *Сановник – длъжностно лице на църковна или държавна служба с високо положение (висок сан) и голямо влияние.

 *Саракт – прабългарска дума с персийски произход. Означава област, държава, войска.

 *Свилен – копринен (от свила – остар. дума за коприна).

 *Свяст (остар.) – съзнание, разум.

 *Сестриница – племенница на някого по линия на неговата сестра.

 *Солид (от латински: solidus – твърд, масивен) – римска златна монета, пусната в обръщение през 309 г. от император Константин I Велики (р. 274 – † 337). През 314 г. е въведена в западната част на Римската империя, а през 324 г. – на цялата територия на империята. Дълго време тя остава основната монетна платежна единица в Римската империя, а след това и във Византия. Приложение е имала и в Първото българско царство, макар и много по-слабо от бартера. Гръцкото название на византийския солид е номизма (nómisma), а в Европа е често наричана безант или бизантин. До 9-и век (включително) златото в номизмата е било 98% (= 23½ карата) и това я е правило монета с висока покупателна стойност. Информацията, която успях да открия, се отнася за 4-ти–5-ти век. Тя сочи, че по онова време един чирак в Константинопол е изкарвал между 1 и 1.5 солида на месец, а един майстор-занаятчия – между 2 и 3 за същия период. Но и векове по-късно, тази златна пара е имала голяма ценност.

  *Сполàй ти (остар.) – идва от средногръцкия език, от богослужебния израз εἰς πολλὰ ἔτη (ис полà èти), който означава „за много години!”/”на многая лета”. „Сполай ти” означава „благодаря ти”, „жив да си”. Изразът е употребен в повестта с цел състаряване на речта.

  *Стадий – древногръцка мярка за дължина. Според Херодот, един стадий се равнява на 600 стъпки. Според страната, използвала стадия, има обаче няколко различни определения за дължината на „една стъпка“. Един пешеходен стадий, използван при пътуване е 157 метра според Уикипедия. А според сайта convertlive.com, 1 стадий (неуточнено какъв) се равнява на 201,17 метра. По принцип по отношение на мерките в Средновековието е имало голяма бъркотия.

  *Съсъц (остар.) – гърда, бозка, цица. 

  *Тагма – основна единица на ромейската войска. Тагмите се формират или на база териториален признак и народност или по друг признак. Включват от 200 до 400 бойци. Командвани са от тагматарх и се делят на по-малки единици – хекатонтархий (стотица), декархий (десетица) и т.н.

  *Таран – таранът (наричан също овен), в своя обичаен и буквален смисъл е древно обсадно бойно средство. Това е стенобойна машина, чиято пробивна част е масивна дървена греда с остър железен връх. Гредата може да достига дължина от 30 м, а таранът – да се обслужва от 100 души.

 *Трети петли – в повестта под „трети петли“ се визира времето към 5:00 ч. сутринта. Вижте обяснението за „втори петли“.

 *Тълмач (остар.) – преводач.

 *Уд (остар.) – част на тялото; крайник.

 *Уро̀вен (остар.) – русизъм означаващ „равнище, ниво“.

 *Хатун (катун, кхатун) – титла за съпруга на владетел или знатна жена в тюркските и прабългарските среди. Превежда се най-често като „царица“, „велика госпожа“ или „ханша“.

 *Ходник (остар.) – тясно, дълго помещение; коридор, тунел.  

*Хранени хора – термин с който в каменните надписи са означени приближените на хана благородници, които се хранели заедно с него. Сред тях били великите боили и боил-колобърът (първи жрец след хана). 

 *Челник (остар.) – Лице, което стои в началото на нещо или го ръководи. Синоними: началник, водач, вожд, водител, предводител, главатар.

 *Чертог – в повестта под „малък чертог“ се има предвид споменатия по-рано малък дворец. „Чертог“ произлиза старобългарската дума чрьтогъ: в зависимост от контекста може да означава „дворец, палат“, „покои, стая“, „брачно ложе“. Думата е прабългарска по произход, сродна с персийската čārtāk [чартак] – „балкон, навес“ (букв. „четири (čār) свода (ţāq)“, от араб. ез.).

 *Чигот – прабългарски термин от периода на Първото българско царство. Обозначава член на специално военно формирование (чиготи), отговарящо за охраната на владетеля и използвано за осъществяване на важни военни задачи. Известно е, че за чиготското военно формирование са се отделяли много средства. Произходът на думата е тюркски, и съответства на ǯigit (джигит) - „млад мъж, юнак“. Славянската дума, която постепенно измества „чигот“ е „мечоносец“.

 *Човешки бой – народна мярка за височина или дълбочина, приблизително равна на среден човешки ръст.

 *Чръвен – старобългарското славянско название за месец „юли“. Произлиза от червеи, от които се добивала червена боя. Други народни названия на „юли“ са „Жетар, Жътвар, Сърпен“ – „Месецът на жътвата“.

 *Ширит – тъкана или плетена лентичка за обшиване, украса и др.               

 *Ювиги (разчитано още и като "юбиги"; "сюбиги" – канасюбиги/канасювиги) – дума със значение „велик, славен, върховен“. Според една хипотеза произходът на думата е тюркски, а според друга – древноирански.

 *Ярем – 1. Дървено приспособление, в което се впрягат едри домашни животни, използвани за работа – крави, биволи и др.; 2. Прен. Робство, експлоатация.                                           

_ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _

                                                          ПРИЛОЖЕНИЕ II

                    Географски и народностни названия, лични имена и прякори

 

 *Багренороден (Константин VI Багренородни) – „Багренороден“ (или Порфирогенит) е прозвище към името на византийски императори. Смисълът е дете на владетеля, родено след коронясването на своя баща, тоест когато последният вече е бил владетел и следователно с по-голям шанс да стане легитимен престолонаследник. Прозвището е имало значение за определяне на наследника на трона, когато владетелят е имал синове преди възкачването си на престола, в това число от повече съпруги. Титулът „багренородни“ е използвана и от български владетели. Той е засвидетелстван за пръв път в българска среда в приписка към евангелие от времето на управлението на цар Константин Тих - Асен (1257 – 1277): „В годината 6785 [1276/1277] при светия и превисок цар Константин, неговата царица Мария и тяхното чадо Михаил Багренородни…“

*Берзития – област наречена на славянското племе берзити и обхващаща земи в днешната Република Северна Македония – в района на градовете Битоля, Прилеп, Крушево и Велес.

 *Бурдизон – Бурдизон  или Буртудизион, преименуван на Булгарофигон (в превод „българското бягство“) от император Константин V в чест на победата му над българите в 756 г. Идентичен е с днешния турски град Баба Ески, разположен на пътя между Одрин и Истанбул.

 *Версиникия – крепостта Версиникия се е намирала край днешното село Маломирово, община Елхово, област Ямбол.

*Върбишки проход – планински проход (седловина) между Котленска планина на запад и Върбишка планина на изток (части от Източна Стара планина). Попада в териториите на община Върбица, област Шумен и Община Сунгурларе, област Бургас. 

 Обичайно се приема, че там се е състояла паметната битка между силите на хан Крум и император Никифор Геник. Проф. П. Павлов обаче подлага на съмнение това виждане. Цитирам откъс от „Крум Велики и войната през 811 година“ – негова статия във в-к „Труд“: 

 Между учените липсва съгласие къде се е състояла мащабната битка. Не само в науката, а и в нашите представи като цяло се е наложила тезата на проф. Васил Златарски, че решителното сражение е било във Върбишкия проход. Редица изследователи обаче не приемат това, сочейки Ришкия или Айтоския проход, местността Боаза при Търговище (поради това крепостта Мисионис е наричана „Крумово кале”), дори района на Велико Търново. Уви, византийските хронисти не дават конкретна информация за движението на ромеите, освен посоката – Сердика. Възможността императорът да е потеглил през проходите на Източния Балкан, за да продължи към Сердика през Тракия, не звучи достатъчно убедително. Много по-логично е след победата над българите и превземането на тяхната столица Никифор да е потеглил по трасето на стария римски път от Одесос (Варна) и Марцианопол (Девня) към Никополис ад Иструм (при В. Търново) и Сердика (София) през Северна България. 

  Доц. Николай Хрисимов категорично отхвърля твърдението, че решителното сражение се е състояло във Върбишкия проход. Неговият коментар върху събитието можете да чуете в „Хан Крум и РАЗГРОМЪТ на Византия...“ – епизод от подкаста „Да убиеш Дракона“. След 43:40 мин.: https://www.youtube.com/watch?v=a8xdOwKEnOo.

 *Влахерни – северозападно предградие на Константинопол, прочуто от времето на Юстиниан I (527 – 565) с известната църква „Св. Богородица Влахернска“ при Влахернския дворец.

 *„Дракон идрийски“ – названието на плячкосаната от българите статуя произлиза от името Хидра (на гръцки: Ύδρα/Идра) – гръцки остров в Егейско море, част от Сароническите острови (наричани също Аргосаронически). Намира се близо до източното крайбрежие на полуостров Пелопонес.

 *Евматий – покръстен арабин и военен инженер, който бяга в България по времето на Никифор Геник и се поставя в служба на Крум. След като българите превземат Сердика през 809 г., те се оттеглят. Императорът нарежда част от столичните му елитни части да останат в Сердика, за да я защитят срещу ново българско нападение. Някои от войниците отказват да изпълнят заповедта. Никифор започва да наказва подстрекателите на неподчинението. Евматий бяга в България с цел да избегне наказание. Превземането на Сердика се явява изпреварващ удар от страна на България. Можете да прочетете повече по тези въпроси във „Войната за Сердика през 809-811 г.” – статия на проф. Пламен Павлов.

 *„Eвразийски авари“  – номадско евразийско племе, появило се в Европа в началото на 6-и  век и създало своя държава първоначално на река Волга, а после в Панония. В литературата се използва названието „евразийски авари“, за да се прави разлика с кавказките авари (аварци) – съвременна народност от Северен Кавказ.

*Звиница – действителното прабългарско име е „Звинич”, но се е наложила славянизираната форма „Звиница”. Съществува хипотеза, че вторият син на хан Омуртаг II (814 – 831), а именно боилът таркан Звиница и внукът му хан Персиан I (836 – 852), в действителност са едно и също лице. Според това виждане е правилно да се говори за Звиница-Персиан, а не за Звиница и Персиан. Хипотезата е подкрепяна от полския медиевист Т. Л. Василевски и българските му колеги проф. Пламен Павлов и Светослав Георгиев. Можете да се запознаете с нея чрез "Бележки за управлението на кан Маламир (831–836) и кавхан Исбул" (стр. 4-6 в откъсите) и сборника "Двойните владетелски имена от Първото българско царство" (стр.  6 и 7 в откъсите).

*Истър – старо название на р. Дунав. Производно от „Истер“ (Ister; латински: Hister, гръцки: Istros (῎Iστρος)), което е разпространеното название през древността на долната част на Дунава.  

*Кардам (777 – 799) – Карда̀м е български хан (кан/кхан/канас), който според наложеното схващане е управлявал в периода 777 – 803 г., но в действителност властта му приключва с неговата смърт през 799 г. Смята се, че той е пряк приемник на хан Телериг, въпреки че за това има само един познат в научните среди първоизточник – западният хронист Зигеберт. Един от трудовете на католическия монах е хроника за събитията в Европа и Средиземноморието от 381 до 1106 г. Там липсват доказателства за роднинска връзка между хановете Телериг, Кардам и Крум.

*Комитопули (от гръцкото κομιτοπούλος/комитопулос – син на комит) – така са наречени четиримата синове на българския болярин комит Никола: управител на комитат (област) Средец през 10-и век. Комитопулите са Давид, Мойсей, Арон и Самуил.

*Константиновград – Константинопол, Цариград (днес Истанбул, а в античността Византион). Градът носи името на римския император Константин Велики (306 – 337), който го  избира за място на новата си столица. В строителството му участват над един милион роби и колонати (предшественици на средновековните крепостни селяни).

*Копроним (в превод Лайняния, Лайнозвани) – прякорът на император Константин V (741 – 775) идва от това, че по време на своето църковно кръщение като дете се е изакал в купела.

*Курт – това е реалното име на хан Кубрат (605 – 665). В „Именника на българските ханове“ (домашен извор от 8-ми век), ханът присъства под името "Курт"("Коуртъ" в руски препис на старобългарски документ от 9-и-10-и век). Бидейки най-значимият политически деец в Източна Европа  през 7-ми в., името му е известно от различни източници и се предава като Кубратос, Кробатос, Кробатус, Кетрадес, Худбадр, Худбаат, Хубраат. Формата, която използваме днес е производна на гръцкото „Кубратос“. 

 *Омуртаг – въпреки наложения вариант, правилната форма на името е „Омортаг”.

 *Ришки проход – седловина в централната част на Върбишка планина (дял от Източна Стара планина), в Община Смядово – област Шумен и Община Сунгурларе – област Бургас. От шуменската страна на прохода, на 2 км на запад, се намира село Риш.

 *Сермисиан – преди хан Кубер да се спусне с хората си на юг към Керамсийското  поле, той е васал на Аварския хаганат и като такъв е назначен за управител на град Сирмиум (Срем, Сремска Митровица) – бивше римско владение. Сред неговите поданици са не само българи, но и т.нар. „сермисиани“ – основно християни, потомци на отвлеченото няколко десетилетия по-рано ромейско население (главно ромеизирани траки), което било насилствено преселено в Сремския район от аварите. В рамките на хаганата въпросните ромеи се смесват с прабългари, славяни, авари (твърди се, че числеността на сермисианите била около 70 хиляди души). Сред поданиците на Кубер са още остатъци от германските племена готи и гепиди.           

  Керамисийското поле се отъждествява с триделната равнина на Прилеп, Битоля (днес в Реп. Северна Македония) и Лерин (дн. Флорина, Гърция). Идването на Кубер в Македония е следствие от желанието на ромеите – „сермисиани“ да се завърнат в бащините си земи.              

 *Хемус – През Средновековието със съвкупното название „Хемус” (лат. Haemus, гр. Αἷμος/`Емос, тур. Balkan) са били наричани планинските вериги на съвременната Стара планина (Балкана) и Средна гора. Старобългарското название е „Маторни гори“.   

_ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _

                                                ПРИЛОЖЕНИЕ III

                                Пояснения към някои словосъчетания

 

  *„,...Веществени следи, показващи топлото им отношение към плътската любов“ – вижте  „Стари еротични графити в България“. Можете да се разровите в интернет и за т.нар. „еротичен фолклор“/ „блажен фолклор“.

 *Външен град – за повече информация относно трите части на Плиска, погледнете статията  „Данни за средновековна Плиска“.

*„...Двадесетсантиметров боздуган“ – в информацията, която има моят род естествено не се говори за сантиметри. В хрониката е използвана народната мерна единица „чеперок”. Сочи се, че пишката на далечния ми предшественик е била дълга около чеперок и една трета. Доц. Валентина Шарланова (д-р по етнология) определя дължината на 1 чеперок (или малка педя) на 0,154 м (15,4 см). Тоест, курът на Крум е бил с дължина към 20-21 см според използваната в наши дни мерна единица.

 *„Крум не е заповядвал и да изкоренят поголовно лозята...“; „...да бъде ограничено пиянството“ .

   По темата за Крум и виното ви препоръчвам "Крум ясновидец" (1907 г.) – стихотворение на Пенчо Славейков (1866 – 1912). Поетът е бил интуитивен човек...(поне по този въпрос се е проявил като такъв).

 *„Лятната ми спалня“ (из разговор между Крум и Чепа); „Допълнителна топлина“ (в частта  с наложницата Модра) – в малкия дворец в Плиска са се намирали прохладни сенчести стаи за лятото, както и топли зимни стаи, които са се загрявали от скрити пещи и отоплителни канали под тънката каменна настилка. Също трапезни стаи и кухни, жилища за многобройните слуги, бани и съблекални.

 *„Многото българи“ – по времето на хан Омуртаг, названието „българи“ разширява своето значение, напускайки пределите на етническия си смисъл. От етноним се превръща в политоним. Спира да се ползва като название само за българите (прабългарите), а започва да касае всички български поданици без оглед на тяхната етническа принадлежност. Това разбира се не означава, че през Средновековието е съществувал етнос „македонци“, както претендират днешните историци от РСМ. Една от глупостите на македонистката историография е, че мнозинството от хората в югозападните предели на Самуилова България са били българи само по поданство, но не и по народност. Македонисти определят това население като „българско“ не в етнически, а единствено в политически смисъл. Твърдение, което не отговаря на истината и е част от фалшифицирането на българската история.

  Изразът „многото българи“ е употребен в Чаталарския надпис от 822 г. Това е строителен надпис на гръцки език, издълбан по нареждане на хан Омуртаг.  

  Варовиковата колона с текста е намерена през 1905 г., недалеч от село Чаталар (днес Хан Крум), Шуменска област. Написаното гласи: "Кан субиги Омуртаг е от Бога архонт в земята гдето се е родил. Обитавайки стана на Плиска, съгради малък стан на Тича и премести войската си срещу гърци и слаавяни. И направи изкусно мост на Тича заедно с малкия стан и постави в този малък стан четири колони, а върху колоните два лъва. Нека бог да удостои поставения от бога архонт, като гази добре с крака си императора, докато тече Тича и докато ..., като владее над многото българи и подчинява враговете си, да проживее в радост и веселие сто години. Времето пък, когато се съгради това, беше по български шегор елем, а по гръцки индиктион 15."

 *„Осветяваният от фитили коридор“ – през 2017 г. по време на археологически разкопки в Плиска, екипът на гл.асистент Мариела Инкова и проф. Станислав Станилов попада на находка, която хвърля светлина върху темата за осветлението по време на Първото българско царство. Ценният артефакт представлява желязна ос, дълга около 30 см, която продължава с красива бронзова ръчичка, свита в юмрук. Вероятно тя е държала приспособление за осветление - чашка с фитил. Желязната част е била пъхната здраво в градежа на стената. Повече можете да научите чрез „Откриха стенно осветление в Плиска” [има снимка] и „Откриха рядко антично [всъщност средновековно] осветление в Плиска”.

 *„Повече от една глава над нея“ (т.е. една глава над Абара-Персика) – средният ръст на тогавашните европейски мъже е бил 169 см, а съвременниците на Крум са го възприемали като висок човек, но в рамките на обичайното. Ръстът му не е представлявал нещо изключително. Български търговци, които са били в двора на Карл Велики, са разказвали после, че височината на нашия хан е поне колкото на франкския владетел. Чрез изследване на една от костите му е установено, че императорът на франките е бил висок 184 см.

 *„...Ризи, изработени от лен или коноп“ – женските ризи по нагръдниците и краищата на ръкавите били украсени с шевици, бродирани с разноцветни ленени конци. Върху ризата жените често поставяли чипак без ръкави. Чипакът (или чапакът) представлявал къса женска горна дреха. При студено време прабабите ни навличали кафтан, обшит с кожи.

 *„Семейството ѝ бе доведено в България като роби“ (семейството на гъркинята Ирини – първата от Крумовите любовници.)

   През Средновековието търговията с роби е била широко разпространена в Евразия. Страната ни не е правела изключение. Българи са поробвали хора от други народи, но и част от предците ни са били взимани в робство от чужденци. За продажба на наши хора от различни части на етническото ни землище можете да прочетете в „България при цар Самуил и неговите наследници (976 – 1018 г.). Том I“ (линкът води към списък с поробени сънародници).

  Използването на роби в средновековна България е засвидетелствано в „Отговорите на папа Николай І по допитванията на българите” (866 г.) и в „Закон за съдене на людете“ (приет вероятно по времето на княз Борис I).

  Преди българските поданици да бъдат задължени да полагат ангария – принудителен безплатен труд (т.е. преди развитието на междукрепостническите отношения), българските аристократи са използвали като прислуга роби, които са си набавяли сред пленените чужденци (включително измежду войниците на Никифор, попаднали в плен през 811 г.). Робите можели сами да се откупят чрез труд или да бъдат откупени от други хора. За повече сведения използвайте връзките „България и средновековната търговия с роби“ и „Феодализъм и феодални отношения в Първата българска държава...“  Във втората от препоръчаните публикации вместо „патриции“ трябва да се чете „парици“.

*„...Среден на дебелина“ (Крумовият пенис) – средната дебелина на надървен член е около 11,6 – 12,2 сантиметра. Условно приемам, че обиколката на този хански орган е била 12 см. Една вечер Абара попитала Крум за размерите на мъжката му гордост и той я накарал да му я измери, след като преди това му я приведе в нужното състояние. Измерването станало с конец. Прабаба ми първо увила конеца около средата на ствола, а после го разгънала и премерила с пръсти частта от конеца, която била нужна за обхващането му. По този начин измерила дебелината.