Повест за Крум Страшни - мъж и държавник от рода Дуло - част I (15+)
✦Малко информация за мен. Представяне на творбата ми
Здравейте и добре дошли в моята машина на времето! Казвам се
Катя Дмитриевна Ивановна. На 31 години съм, от град Плиска – първата
столица на Дунавска България. Родолюбка съм и обичам да чета. Дойде време да пиша, но не за себе си, а за хора и събития, които са оставили следа в историята на България.
Заедно ще се гмурнем в море от история и много страст. Ще ви открехна завесата на личния живот на един забележителен мъж – една от най-значимите фигури в средновековното ни минало. Предстои ви да се срещнете с непознати за мнозина факти, касаещи образа му на мъж и държавник. С него съм кръвно свързана, а може би са и мнозина от вас... Реших, че тези случки трябва да станат достояние на цялата българска нация, напускайки тесния роднински кръг. Ще станете свидетели на пиперливи подробности, които няма да намерите в нито един научен труд, нито пък в съществуващите досега художествени произведения. Имам честта да ви покажа история отвъд писаната до момента, дори отвъд легендите. И то по палав начин, по който никой не го е правил в България. Прочетеното няма да ви остави равнодушни. Досега информацията не е станала публично достояние поради недостатъчното свободомислие на моите родственици и най-вече поради страх да не ги помислят за луди или лъжци. Дано близките ми не ме низвергнат. Но, както е казал философът, Платон ми е скъп, ала истината ми е по-скъпа.
Редица неща, които споделям тук, са част от фамилната памет на предшествениците ми по майчина линия – от страна на дядо ми. Той, светла му памет, неслучайно носеше фамилията „Крумов“. Тази история е записана за пръв път още през 9-и век..., правени са ѝ преписи... После преписи на преписите... Текстовете са унищожавани в превратностите на времето, разпадали са се от овехтялост. За по-голяма сигурност, че сведенията ще бъдат съхранени през вековете, родствениците ми са си ги преразказвали устно (пикантните моменти са били предавани от мъже на мъже и от жени на жени при навършването на пълнолетие на младите). Преди 200 години, след пожар информацията е записана наново на базата на устните преразкази. Самата аз съм направила препис на съвременен български език. Разказаното тук от мен е пъстра шевица от официална история, родови записки, щипки интуиция и въображение...
Любовният живот на известните хора винаги е будел любопитство сред останалите.
Сега определена информация ще стане и ваше достояние. Представите ви за
този велик българин са били изградени в условията на оскъдни писмени
източници. Предстои те да бъдат обогатени. Извиквам към живот сянката му!
Ще ви покажа един пълнокръвен образ!
────────── 1 ──────────
Случилото се е част от земния път на моя далечен прадядо Крум и далечната ми прабаба Абара, наречена Персика след довеждането ѝ в България. Използвала съм придобилата гражданственост титла „хан“, макар че произношението не е било нито „хан“, нито „кан“...
Към отделни думи и словосъчетания са добавени линковe, вградени в следните обозначения: П I, П II, П III (Приложение I, Приложение II, Приложение III). Кликовете върху тях водят до съответните места в статия, съдържаща три категории пояснителни бележки с допълнителни сведения за нещата, които споменавам. В някои от заглавията, използвани в повестта, също са вградени линкове.
Историята, с която ще ви запозная, съдържа текстове, които не са препоръчителни за лица под 18-годишна възраст. И особено за прекалено чувствителни отечестволюбци, склонни да идеализират живелите преди тях хора, превръщайки ги в икони. А предците ни, като човеци от плът и кръв, също като нас, не са били лишени от физически копнения... До съвремието ни са достигнали веществени следи, показващи топлото им отношение към плътската любов. [П III] Извинявам се, ако накърня нечии патриотични или морални чувства! А сега се настанете удобно и да потегляме.
„Клетвата на Кубратовите синове“ (худ. В. Горанов). Според наложената хипотеза те са били петима, а според две други по-малко популярни – трима или шестима.
✦ Родът Дуло – неизвестни досега личности и факти от неговата история; загуба и възстановяване на позициите му в Плиска. Династичната криза в България през втората половина на 8-ми век и нейното преодоляване. Хан Крум – сведения за предците и името му
Дълго след смъртта на Крум Страшни неговата слава се разнася из Стария континент. „Великият кан“ (Magnus Kean) – тъй е наречен българският завоевател и законотворец в „Аноним за деянията на унгарците“ от 13-и век. През 16-и век френските писатели Мишел дьо Монтен и Франсоа Рабле пишат за държавата на Крум като за страна, в която няма подлост, клевети и кражби. През 17-и век хан Крум е един от героите на поета Андреас Грифиус в Германия и на драматурга Пиер Корней във Франция. През 18-и век Волтер прави намек за българо-аварския конфликт от времето на Крум в своя роман „Кандид“ (в книгата си, френският писател нарича прусите „българи“, а французите – „авари“).
Моят род знае, че славният ни владетел е издънка на династията Дуло. Той е пряк потомък на родения през 645 г. хан Кубер. Последният пък е единият от четиримата Аспарухови братя и четвъртият по ред Кубратов син.
„Кан Кубер в битка с аварите“, художник – Мирослав Йотов, скица – Веселин Чакъров
През 680 г. Кубер създава държава на територията на днешната
Република Северна Македония. Куберова България има смесен етнически
състав, който включва българи, славяни и т.нар. „сермисиани“.[П II]
Последната група са потомци на поримчено тракийско население, заварено от Кубер в Панония (географска област в днешна Унгария). Те доброволно се преселват заедно с Куберовите хора в Македония. По пътя си на юг, ханът и бойците му нанасят шест последователни поражения на преследващите ги авари.
В годините между 680-а и 685-а, по-голямата част от сермисианите напускат владенията на Кубер и се завръщат по родните си места – Солун, Константинопол и градове в Тракия. Куберовата държава съществува от 680 г. до 721 г., когато е унищожена от Византия. Хан Кубер склопява очи през 707 г. и господарството му е оглавено от сина му Омуртаг [П II] I. През 710 г. същият продължава да управлява съвместно със своя син Звиница.[П II] Те двамата са съответно прапрадядо и прадядо на хан Крум (р.774 – п.814).
Хан
Омуртаг I се възползва от нахлуването на войските на Омаядския халифат
във византийските владения в Североизточна Мала Азия и предприема
грабителски поход в Източна Тракия. Ромейците
изпращат срещу българите армия начело с кесаря [П I]
Христофор
–
син на тогавашния император Лъв III Сириец
(717 – 741). Младежът е убит още в първото сражение, което предизвиква гнева на
звероименития василевс.[П I]
Лъв насочва допълнителни сили срещу Куберовите българи, които оказват
ожесточена съпротива в редица сражения. В крайна сметка, лакомията на
южнобългарската върхушка и тежкият римски ответ водят до унищожаването на
тази българска политическа формация. Потомците на Кубер търсят спасение от
настъпващите ромейски войски в албанската планина Томор. Това се случва
през 721 г. През 722 г. те намират убежище при братовчедите си в Плиска,
вливайки се в средите на тамошната
българска аристокрация.
В периода 753 – 768 г., основите на отечеството ни са разклащани от династична криза, която дава отражение и върху съдбата на Куберовите наследници. За 15 г. на българския престол застават 8 души от различни родове. Това са хановете Кормисош, Винех, Телец, Сабин, Умор, Токту, Паган и Телериг.
През 753 г. умира Аспаруховият правнук хан Севар, който управлява от 738 г. до смъртта си. Тъй като той няма синове, властта преминава в неговия зет Кормисош от рода Вокил, женен за дъщеря му Котомера. Погрешно се смята, че Севар е последният владетел от Дуло. Действително е последният, но от Аспаруховия клон...! Поради недостига на сведения, периодът от 753 г. до 768 г. е един от най-тъмните в българската историческа наука. В научните среди съществуват различни хипотези относно поредността на възцаряването на различните ханове, кой колко време управлява и от кой род произлиза, кога се състоят определени сражения с тогавашния ни южен съсед. Липсват доказателства за годините на раждане на гореизброените владетели. За повечето от тях няма обосновани твърдения на каква възраст заемат престола и кога напускат този свят. Историците ни не знаят със сигурност и дали слизането на Дуло от власт се случва по мирен път или чрез преврат. За тези 15 години и дори за по-късни съществуват предположения, че броят на българските владетели е по-голям, отколкото обикновено се приема! Даже са налице различни хипотези относно въпроса колко са хановете, управлявали между Аспарух и Севар – дали двама са те или трима...!
────────── 3 ──────────
При управлението на
хан
Кормисош (753 – 756) започват продължителни войни с Византийската
империя, подбудени от император Константин V Копроним [П II] (741 – 775). Едната
от
причините
за прекратяването на мирните отношения е усиленото възстановяване на
крепости по границата с България в Тракия и тяхното заселване с павликяни [П I] от Армения и Сирия. Другата е отказът от плащането на
т.нар. „пактон“.[П I] Това е
годишният
данък, полагащ се
на
владетелите ни. Той им се дължи
по силата на договора, който
през 716 г.
сключват хан Тервел (701 – 721) и император Теодосий III Адрамит
(715–717).
Кормисош изпраща в ромейската престолнина хора, които да получат
полагаемото се и да разберат целта на строежите в Тракия. Това е все едно
в наши дни България да е съсед на САЩ, да наложи на тази суперсила да ѝ
плаща ежегодна дан и да не
издига
огради по
общата граница. Самоувереният Константин V прогонва българските
представители. В отговор на
нарушаването
на договора, през 756 г. хан Кормисош предприема военни действия. Тогава
Константин организира първия от 9-те си похода срещу българската държава.
Войските ни са разгромени в битката при Бурдизон [П II] в Източна Тракия.
След поражението, за да запази ханската власт и произтичащите от нея блага и преимущества в рамките на рода Вокил, Кормисош се лишава доброволно от трона и дава път на по-малкия си брат Винех (756–760). Както сега, така и тогава има значение не само с какво разполагаш като качества, но и кой стои зад гърба ти...
Като продължение на ответната реакция спрямо българското нашествие, през същата 756 г. императорът на Византия предприема втория си поход към България (с пехота в Тракия и с флот по река Дунав). Българите го пресрещат край граничната крепост Маркели (при днешния гр. Карнобат, Бургаска област). Армията ни е разбита отново. За да избегне вражеско нахлуване, хан Винех сключва мирен договор с Константин и дава от собствените си деца за заложници.
През 760 г. Копроним предприема трети поход – войниците му са разгромени в битката при прохода Верегава (днешният Ришки проход [П II]), което го принуждава да се оттегли. Въпреки успеха, ханът желае мир със съседите – така си спечелва ненавистта и неодобрението на боилите.[П I]
Отказът на Винех да преследва отстъпващите в Тракия ромеи довежда до смъкването му от престола. Той не ги довършва от страх за изпратените му в плен чеда, но не само поради това. И при него, както по-рано при брат му Кормисош славянското влияние в страната се засилва. Кормисош се обкръжава с представители на славянската племенна знат, като по този начин следва завещаната от Аспарух политика, че само с помощта на славянското население страната би могла да бъде достатъчно силна, за да издържи на натиска на Източната Римска империя.
────────── 4 ──────────
Показателно за нарастващото славянско присъствие в българската политика е и това, че Кормисош е тъст на един от следващите ханове – славянския княз Сабин (763 – 766).
Също като брат си, хан Винех съзнава голямото значение на по-многолюдната славянска народностна съставка за оцеляването на България. Славяните, на които този владетел разчита, обаче за разлика от повечето от българските боили, са поддръжници на мира с империята.
Славянските князе са на мнение, че ако се даде на Романия [П I] да разбере, че България няма намерение да превземе Константинопол, то това ще накара византийците да се примирят с факта, че част от владенията им са отнети от славянските племена и българите. И че императорите ще спрат да се опасяват от използването на поданиците им като средство за разширяване на българските територии на Балканите. Мирът не устройва болшинството от прабългарските аристократи, защото успешните сражения водят до нови богатства и увеличаване на влиянието им. В същото време те не желаят и да се засилва влиянието на славянските благородници, виждайки в него заплаха за своите позиции.
Нежеланието на Винех ("Миролюбеца", както подигравателно го наричат някои измежду съвременниците му), да премине в настъпление след успеха при Верегава се оказва онази капка, която прелива чашата на боилското търпение. Братята от Вокил и семействата им са посечени. При клането не е пощадена и Кормисошовата съпруга Котомера: праправнучка на Аспарух и съответно сродница на Куберовите потомци.
Боилът Курт [П II] (дядото на Крума), явяващ се правнук на Аспаруховия брат Кубер, не се чувства сигурен в създалата се ситуация. Той има опасения, че противниците на доскоро управлявалата династия може в някакъв момент да решат да ликвидират него и роднините му, стремейки се да предотвратят опити за отмъщение заради Котомера, с която са били в добри отношения. И успоредно с това да намалят потенциалните претенденти за престола. Заедно със семейството си Курт намира убежище в Константинопол. Бягството се оказва правилният избор – останалите в България негови родственици биват избити до крак в следващите години на междуособици, а имуществата им заграбени.
Хан Телериг обвинява в измяна византийски агенти - худ. Чавдар Драгиев
Междудинастичните борби продължават. Боилски бунт през февруари 768 г. води до свалянето на хан Паган (767 – 768) от власт и възкачването на престола на Телериг от рода Ерми (Ермиар). Той управлява с помощта на по-младия си брат Кардам (777 – 799) [П II], който влиза в ролята на кавхан [П I]. В началото на своето управление Телериг установява мир с Византия. Използвайки глътката въздух, започва стабилизиране на държавата.
────────── 5 ──────────
Кардам е по-хитрият, по-амбициозният и по-безскрупулният в тази
управленска двойка... По негова идея Телериг чрез свои хора влиза в
общение с емигриралия Курт и му предлага да се завърне в България.
Братята желаят да се обградят с доверени и способни помощници, които
не просто
да са
привърженици на равнопоставеността между прабългарите и другите
народности,
но
и на присъединяването на все повече славяни към
българската държава. Първите двама мъже в държавната стълбица правилно допускат, че
разширение в югозападна посока към населените със славянски племена и
Куберови българи области на полуострова ще представлява интерес за Курт.
Мъдрият крумов дядо
подкрепя политиката на Кормисош и Винех относно славяните, и особено
тази на Кормисош, зад която е стояло и щението
за
още земи. В отговора си до
хан
Телериг
Курт изявява съгласие с виждането му за външната политика на ханството.
Ханът обещава на
Курта връщане на родовите му
владения, както и
допълнителни
имоти (включително такива
в Македония, ако желаните завоевания бъдат осъществени). Носителят на кръвта на Дуло приема да се върне.
Той и семейството му
пристигат в Плиска през пролетта на 768 г. Споразумението за
сътрудничество е скрепено с брак между Алгара (сестриница [П I] на Телериг и Кардам) и Борис (син на Курт, татко на Крум).
По северните предели на България обаче липсва трайно спокойствие, което да даде смелост на хан Телериг (по-късно и на Кардам) да предприеме сериозни и най-вече последователни действия за усвояването на Македония. Страната ни в онези години воюва с променлив успех срещу Аварския хаганат. През 775 г. новият римски господар Лъв IV (хазарин по майка) дори подтиква Хазарския хаганат да атакува България. С цената на немалко жертви атаката от североизток е успешно отблъсната на територията на днешна Южна Бесарабия – част от тогавашните български граници. Тези войни, макар и да не са непрекъснати, отвличат вниманието на двамата български владетели, носят им несигурност. Отделно от това, те трябва да бдят и за нови заговори, което също допринася да не са по-дейни и решителни във външната си политика. Братята решават, че поне за известно време трябва да се избягват стълкновения с хегемона от юг. И ако се стигне до някакви териториални придобивки, то те да бъдат в отговор на византийски посегателства, а не последица от български военни начинания. Първият ход да бъде предоставян на ромейския противник и стратегията на българите да бъде нагаждана спрямо вражеските действия. Надяват се и че част от славянските племена в Македония, които фактически са полунезависими общности, може да предпочетат да се присъединят към България, търсейки създаването на съюз срещу византийската асимилаторска политика. И така, желаното разширение да се осъществи без пряка българска намеса.
Телериг и Кардам мислят и за последващо възвръщане на българските позиции в Източна Тракия. Те са ключови предвид на по-голямата им близост до Константинопол и на това, че позволяват да се даде по-ранен отпор при византийско настъпление в посока Плиска. Това да бъдат присъединени славянските племена на югозапад, донейде се възприема като подсигуряване на тила им.
────────── 6 ────────
То се явява и увеличаване на българската боеспособност. Двамата смятат да следят за моменти, когато Византия има проблеми по южните си граници или в пределите ѝ бушуват въстания – понеже именно тогава би било по-подходящо да предприемат нападения срещу нея.
Константин V не се отказва от намерението си да покори България. Успял да наложи на арабите изгоден за Византия мир, той отново обръща взор на север. Планът за седмия му поход е Плиска да бъде атакувана от две страни. През 774 г. императорът предприема мащабна военна операция с около 2 000 кораба в Черно море. Целта е достигане на долното течение на Дунав и там да бъде стоварена добре въоръжена и подготвена войска. Едновременно с това елитна конна армия настъпва от юг към старопланинските проходи. Когато Константин стига до Варна, научава за готвен метеж в империята и решава да се върне. Българите се явяват пред него с предложение за спогодба. Преговорите са продължени в Месемврия (Несебър) и завършват с нов мирен договор.
Хан Телериг осъзнава, че заради голямото количество византийски шпиони в Плиска, всички негови замисли стават известни на императора. Отново по идея на находчивия Кардам, той праща писмо до василевса, в което пише, че възнамерява да избяга при него, но иска гаранции за себе си и имената на люде, които могат да му помогнат в тази работа. Константин V познава ситуацията в България и приема, че Телериг е поредният български владетел, който е принуден да остави престола. Той изпраща на българския хан имената на своите хора. На Телериг не му остава нищо друго освен да прочисти столицата от предателите, изтребвайки ги до крак. Така бива ограничено византийското влияние в ханството. Разбирайки за станалото, василевсът „изскубал много от побелелите си коси“, свидетелства Теофан.
Картина изобразяваща хан Кардам според представите на
неизвестен творец
────────── 7 ──────────
Пред 777 г. Телериг научава, че брат му и други благородници (сред които Курт) кроят заговор срещу него. Това го подтиква да забегне във Византия при вече споменатия Лъв Хазар (775 – 780), който наследява Константин V (това става след смъртта на последния от мозъчен удар). Телериг приема християнството и е удостоен от василевса с титлата „патриций“ [П I]. Оженва се за Мария – братовчедка на императорската съпруга Ирина Атинянката.
Освободеният престол е зает от Кардам. По него време политическата криза е преодоляна напълно: това преминава през избиването на привържениците на Телериг и техните семейства. Курт е назначен за кавхан, а синът му Борис също става един от великите боили и получава титлата „миник“ (началник на конницата). Курт почива през 796 г., а мястото му е заето от кардамовият племенник Иратаис (брат на Борисовата съпруга Алгара и съответно вуйчо на Крум). Византия отново започва да плаща данък на България.
Сега ще спра вниманието ви върху въпроса за т.нар. „Крумова династия“. Това е наименованието, с което съвременните изследователи обозначават прабългарската владетелска династия, управлявала България през 9-и и 10-и век (реално не само тогава...).
Те смятат, че нейното истинско име е неизвестно. Наричат я на името на Крум, считайки погрешно, че той е първият ѝ представител, оглавил България. Един от аргументите в подкрепа на хипотезата, че хан Крум е създател на Крумовата династия (а не някой от предишните български владетели) е свързан с т.нар. Маламиров летопис, известен още като втори Шуменски надпис на Маламир. Там се посочва, че дядото на хан Маламир е Крум, а баща му е Омуртаг. Не се споменава никой преди Крум. Като друг аргумент, че династията тръгва от него се дава следното: византийската принцеса и историчка Анна Комнина (р.1083 – † 1153) пише в биографичния си труд „Алексиада“, че цар Самуил е пряк потомък на „...българския василевс Кромос...“ (т.е. Крум). Според това свидетелство Крум е прародител на рода на Комитопулите [П II], чиято директна потомка се явява самата Анна по линия на Самуиловия племенник цар Иван Владислав (1015 – 1018). Но фактът, че не са споменати други имена преди Крум не доказва, че той е първият владетел от коментирания клан. Просто влиянието, което е оказал върху европейския Югоизток е било достатъчно силно, за да не се посочват по-ранни предци – нито в Маламировия надпис, нито в хрониките на принцесата. Почитта към Крум е била доста голяма. Не е без значение, че ханът е живял по-близо до времето на византийската принцеса и особено до властването на Маламир (831 – 836), отколкото са живели други представители на династията. Това също е допринесло той да бъде най-ранният владетел в упоменатите свидетелства. Комнина е посочила още, че цар Самуил е последният владетел от династията на „Кромос“, но това не е било така – последният е бил прадядо ѝ Иван Владислав.
Касае се за стария род Дуло, от който произлизат обединителят на първобългарските племена хан Кубрат (632 – 665), третият Кубратов син Аспарух (сочен като основател на Дунавска България, а според някои – продължител на бащината Стара Велика България), Тервел – Спасителят на Европа, крумовият син Омуртаг II (строителят-реформатор), княз Борис-Михаил Покръстител (852 – 889), високообразованият Симеон Велики (893 – 927), подценяваният св. цар Петър I (927 – 969) и митологизираният му брат княз Вениамин (Боян Мага), отдаденият защитник на отечеството Самуил (в продължение на столетия след смъртта му византийските хронисти го наричат „Самуил Българина“, а не „Самуил Македонеца“...).
────────── 8 ──────────
При Крум, родът Дуло след близо 50-годишно прекъсване продължава да ръководи България посредством Куберовото си разклонение. Ако все пак ще говорим за нова династия, по-правилно би било да я назовем „Куберова”, а не Крумова.
По въпроса за името на великия български предводител.
Според една версия, на прабългарски името „Крум“ означава „скала“. Друга сочи, че се е минало през постепенни изменения на „Ахура
Мазда“/„Ормизд“ (наименованията на един от древноперсийските богове), докато се стигне до използваната и до днес форма „Крум“.
На
авестийски език „Ахура“ означава „Господ“, а „Мазда“ – „Мъдрост“. „Ахура
Мазда“ се превежда буквално като „Мъдър Господ“. Втората версия е част
от хипотезата за иранския произход на прабългарите. Каквато и да е
истината за името на българския владетел, той се доказва като личност,
съчетаваща твърдост, интелигентност и мъдрост.
Обичайно се смята, че Крум властва в периода 803 – 814 г. Някои историци обаче допускат, че управлението му е започнало по-рано и... те са прави! Ханът бива избран да оглави България през месец вуникъм [П I] (декември по прабългарския календар), в годината 799-та от раждането на Христа. Когато бива нагърбен с тази сериозна отговорност е 25-годишен. Най-влиятелните боилски родове, оценявайки качествата му и извлекли си поуки от миналите десетилетия се спират на него като на „консенсусна фигура“, както е модерно сега да се казва. Избирането му се случва след смъртта на Кардам, който си отива от този свят бездетен. По-нататък правилността на боилската преценка се потвърждава категорично.
✦За приносите на Крум във външната и вътрешната политика на страната. Насочване на вниманието към някои негови личностни особености. Вълк сред вълци (Морална обосновка на крумовите завоевания)
Управлението на Крум продължава почти 15 години и се свързва със засилване на позициите на средновековната българска монархия в Югоизточна Европа в началото на 9-и век. Постигнати са значителни разширения чрез унищожаването на Аварския хаганат (започнато от държавата на франките в края на 8-ми век), както и чрез завоюването на земи в Тракия и Македония за сметка на Източната Римска империя.
Старите ни врагове аварите са в застрашаващ ни съюз с ромеите. Хан Крум преценява, че България може и трябва да се разправи със северозападния хищник. Изпълнението на тази цел е предхождано от овладяване на Поморавието, което е слабо населена буферна зона между българското ханство и аварските владения. След това са завзети намиращите се в аварските предели Сингидон (днес Белград) и Срем (сега също част от Сърбия под името „Сремска Митровица“).
.png)
Към страната ни са присъединени територии с голямо стратегическо и стопанско значение, което ѝ осигурява важно международно търговско положение. През тях преминава пътят към Централна Европа. Те са богати на залежи от железни руди и сребро, както и на каменна сол, ценена от древността като злато. [В Римската империя по времето на император Октавиан Август (28 пр.Хр. – 14 сл.Хр.) започва изплащане на войнишките заплати в сол. Тя съставлява 80% от размера им!]
────────── 9 ──────────
Новопридобитата Трансилвания остава наша и при част от следващите ни владетели (губим я напълно при цар Самуил през 1003 г.). Българските войски достигат до Среднодунавската низина, където присъединяват и град Пеща. Той е една от трите съставни части на съвременната унгарска столица Будапеща и заема 2/3 от нейната площ. Процесът по умиротворяването на аварите и организирането на българската власт
е продължен при Омуртаг (814 – 831).
В унгарския език до средата на 19-и век има израз „от българско време“ („от време оно“, „от много старо време“)! Помнело се е на фолклорна основа, че някога тези земи са били владени от българите.
България се превръща в една от трите велики сили на континента наред с Византия и Франкската империя! Това се случва във времена, когато държавите са били много по-малко от сега, защото е било много по-трудно да запазиш държавата си.
Франките напредват в Италия, където византийците имат владения. Наред с това, страхът от Крумова България е една от причините Михаил I Рангаве (811 – 813) да се реши на немислима дотогава отстъпка спрямо франкското кралство! През 812 г. във франкската столица Аахен византийски пратеници приветстват Карл Велики като император. От Рангаве той е признат за такъв, но без да бъде приета дадената му от папата титла „император на римляните“. Въпреки това е нанесен сериозен удар на съществуващия политически ред. Според византийската държавна идеология, в християнския свят може да има само една империя – тази на Византия. Това е като в днешно време американският президент Доналд Тръмп да не признава за легитимен държавния глава на някоя от другите велики сили. Но поради страх от българския премиер Росен Желязков, американецът да вземе, че да го признае за президент (макар и не за равен нему). За да може спокойно да насочи повече сили срещу България и евентуално да получи помощ от другата велика сила. Нищо лично срещу г-н Желязков, просто давам пример, за да подчертая тогавашната политическа тежест на страната ни.Мили сънародници, не войнолюбство стои в основата на завоевателните действия на българската държава в онези години. Не потребността на Крум и управленския му елит от още богатства, данъкоплатци и земи са единствената причина за тази политика. Разбира се, това също са фактори, но друго е главното за хана. Действията му съответстват на политиката, провеждана от франкската държава и Византия през втората половина на 8-ми век. Самоназоваващи се Римска империя и претендиращи да са законни нейни наследници са и двете страни. На запад упрявлява Карл Велики (крал на франките от 768 г., крал на ломбардите от 774 г. и император на т.нар. „Свещена Римска империя“ от 800 г. до смъртта си в началото на 814 г.). С огън и меч той обединява териториите северно от Пиренейския полуостров в империя.
────────── 10 ──────────
На изток Византия възвръща земите си до Хемус [П II] и опитва чрез поредицата гореспоменати Константинови походи да възстанови границата си по поречието на Истъра [П II].
Ирина/Ирини Сарандапихина (известна повече като Ирина Атинянката) в
картина на художничката Elisavet Liza Souri (Елисавет Лиза Сури).
Творбата е част от гръцката поредица „Жените на Византия“, вдъхновена от
византийски ръкописи и икони. Ирина е първата жена в историята на Византийската империя, която управлява еднолично от свое име. Силна личност, която става известна и с красотата си.
През 800 г. двете империи почти не се сливат в една заради замисляната женитба между византийската императрица Ирина Атинянката (797 – 802) и Карл Велики. В последния момент бракът им е провален от група византийски офицери – превратаджии, но изобщо няма гаранция, че не ще се стигне до подобна женитба в бъдеще.
При тази насока в развитието на европейския политически живот е ясно за проникновените ни водачи, че ако Римската империя бъде възстановена, това е равносилно на смърт за България! Страната ни тогава се простира между Карпатите и старопланинската верига. Нейните ресурси (военни, човешки, икономически) няма да са достатъчни, за да устои на ударите на двата хищника. Изборът ѝ е между растеж и смърт. „Изяж или ще бъдеш изяден!“ – това е принципът, който лежи в основата на външната ни политика тогава. Първият вариант е пътят, който Крум избира да следва в политическата джунгла. Понякога нападението се оказва най-добрата защита. Решението му да присъедини населени с прабългари и славяни земи на Балканите и в Средна Европа е единственото правилно! Силите на една в пъти по-голяма българска държава ще ѝ позволят успешно да отразява атаки. Същевременно тя ще е по-респектиращ противник – това ще намали вероятността за агресия към нея от страна на някоя от двете претендентки за римското наследство.
Без уголемяването и укрепването на българската държава при Крум и следващите държавни глави, народът ни можеше много преди 1018 г. да попадне под византийския ярем [П I] и съответно да бъде заличен. Имперското мислене на хана бива обусловено от епохата, в която живее и от географското положение на България. Славянските племена обичайно предпочитат да са част от българското ханство, а не от Източната Римска империя срещу която се бунтуват. Пример не единствен за такава антивизантийска съпротива е големият бунт на славяните (езерците и милингите) на полуостров Пелопонес в 805 г. Надигането им бива потушено от цариградската власт. Въстаниците биват сурово наказани.
❖ЗА РЕФОРМИТЕ ПО ПЪТЯ КЪМ СЪЗДАВАНЕТО НА ЕДИННА БЪЛГАРСКА НАРОДНОСТ. ЗА НЯКОИ ТВЪРДЕНИЯ ОТ ВИЗАНТИЙСКИТЕ ИЗВОРИ❖
По крумово време начева уякчаващото централизиране на ханството, което до тогава представлява степна конфедерация. Преминава се към назначаване на областни управители пряко от владетеля, а не както е дотогава – те да се определят от племенните вождове на славяните. Славянските първенци получават длъжности в изграждащата се администрация. За първи път има български пратеник със славянско име - княз Драгомир (812 г.).
В периода 813 – 814 г. при установяването на българска власт
в
Северна и Източна Тракия, и Причерноморската област е извършена административна реформа.
Прабългарската практика е сарактът [П I] да се поделя на център, ляво и дясно.
Крум поверява централната част на
новите земи на брат си Дукум, лявата (източната) част на
вуйчо си
кавхан Иратаис, а дясната (западната) на ичиргу-боила [П I]
Тук.
────────── 11 ──────────
На всеки от
тримата военноадминистративни ръководители
са назначени помощници
християни.
Това
свидетелства за
верската
търпимост
на
хана. И
че в неговата ценностна система качествата и опитът на назначените подуправници стоят по-горе от народностния им и религиозен произход. Териториалното деление на
Тракия
спира да зависи от границите на земите, обитавани от едно или друго
славянско племе. Така е премахната автономията на славянските вождове в
областта.
Приети са общи за всички етнически групи закони. Поема към изграждането на единна
народностна сплав – процес, завършен при крумовите наследници в следващите по-малко от
двеста
години.
Тук е мястото да отбележа, че не е имало заповед да се режат ръцете на
крадците, както масово се смята (текстовете са достъпни в интернет).
Крум не е заповядвал и да изкоренят поголовно лозята [П III].
Абсурдни или най-малкото спорни са твърденията за избиването на предалия се гарнизон и жителите на Сердика (София) през 809 г., и за пиенето на вино от черепа на покръстения арабин Никифор I Геник (802 – 811). Не е имало човешки жертвоприношения при стените на Константинопол през 813 г., както ще стане ясно по-нататък в нашия разказ. В използваните от мен родови свидетелства липсват такива данни, които дори и част от историците ни оспорват със съответната аргументация. Ханът и другите прабългарски жреци действително принасят жертви на Висшата сила, но не човешки.
Завземането на Сердика пък е донейде изпреварващ удар от българска страна. То е важно и с оглед на средищното положение, което градът има на полуострова. Контролът върху тази силна крепост е ключов за овладяването на югозападните балкански територии.
Не трябва да се вярва сляпо на ромейските хронисти! Те са имали поводи да мразят българите. Въпреки това признават, че в 811 г. армията на Никифор извършва различни злодеяния в България. Опожарява неожънатите ниви, избива животни и беззащитни хора от всички възрасти (включително деца кърмачета). Хронистът Михаил Сирийски (12-и век) отбелязва следното: „Диващината му [на Никифор I] стигнала чак дотам, че той заповядал да докарат техните [на българите] малки деца, да ги поставят на земята и да ги прегазят с кремъчни дикани [П I] за вършеене“. Той, разбира се, се позовава на по-стари източници. Най-подробният извор за събитията от онова лято е Анонимен византийски разказ от 12-и век (написан въз основа на данни на съвременник на станалото или дори от много добре усведомен участник). Плиска бива опожарена, а императорът си присвоява държавната хазна. Това са неща, които са засвидетелствани и в летописите на моите деди. Поради различни причини, сред които са унищожаването на много български плочи и книги през вековете, сега липсва гледната точка на някогашните българи за доста неща от средновековното ни минало.
────────── 12 ──────────
Мнозина ромеи (включително духовници) са ненавиждали императора заради данъчната и миграционната му политика, заради външнополитическите провали. Обаче ненавистта им към българите е била още по-голяма. Нямало е достатъчно сериозна причина те да бъдат изкарани по-големи жертви на агресивните никифорови действия, отколкото са били всъщност.
Досега изложеното и други детайли по-нататък са фонът на историческата картина, върху който да изпъкне основното – образът на могъществения Крум като любовник и човек. Обясненото до момента е предверие към една много лична история, предавана в моя род от цели дванадесет века!
❖❖❖ХАН КРУМ: ЛЮБОВНИК И ВОИН. ДУШЕВНОСТ И ДЕЛА (ЛИЧНИ И ОБЩЕСТВЕНИ). СРЕЩАТА С АВАРСКИТЕ ПЛЕННИЦИ – ВДЪХНОВЕНИЕ ЗА ЗАКОНОДАТЕЛНАТА МУ ДЕЙНОСТ. НОВАТА СЪПРУГА ❖❖❖
Беше късното лято на 805 година. Походът срещу Аварския хаганат бе преминал успешно. Последният от поредицата военни кампании, които ханството извърши срещу степната империя. Границите на България бяха чувствително разширени на северозапад. Нямаше и седмица от завръщането на велемощния [П I] Крум и победоносната му войска в Плиска (най-просторния тогава европейски град). Още в покрайнините на града, шумящи тълпи бяха посрещнали господаря си и каращите богата плячка воини (някои от мъжете даже се бяха прибрали по родните си места с аварски невести). Озаряващото лицата им въодушевление ги бе направило прилични на деца, чакащи баща им да се завърне от дълго пътуване. Радост бе изпълнила сърцата на хората и още живееше в тях.
Предстоеше заслужен отдих. Ханът разпореди по случай огромния успех да бъдат устроени всенародни тържества в столнината и околността. Те продължаваха вече пет дни – нещо невиждано дотогава. Мълвата за тях дълго щеше се да се носи надлъж и нашир из земите ни. Честа гледка беше нищи и знатни люде да гуляят заедно, чувствайки се като удове [П I] на едно голямо, мощно народно тяло. Покрай отрупаните с хляб и месо маси, се вдигаха много наздравици и се изричаха много благословии. Те се посвещаваха на цялото българско войнство, но най-вече на човека, който щеше да бъде наречен „Страшни“ по време на Българското възраждане, а в Средновековието стана известен като „Справедливия“.
Крум действително си бе и страшен, не само в един смисъл на думата. Той бе висок, пъргав мъж със средно телосложение. Имаше здрави, добре развити мускули. Биеше се отлично. Много повече обаче личността му вдъхваше страхопочитание с друго: пълководческия талант и умението със словата си да разпалва бойния дух на войниците. Качествата му неведнъж променяха хода на битките и пораждаха страх и в най-смелите врагове. Плашеше понякогаж с прояви на жестокост, която за нравите на онази епоха не бе толкоз неприемлива, колкото е днес. Суровостта му обичайно биваше предизвиквана от вразите и част от преследването на определени държавнически цели.
────────── 13 ──────────
Повод да празнуват имаха и славянските племена, които от векове живееха на аварска територия. Тяхното място в хаганата бе принизено, а отношението към тях от страна на завоевателите – като към хора от по-лош сой. Затова и се бунтуваха срещу аварската власт. Окрилени от българските действия, панонските славяни се отдадоха на мъст и грабежи. Това подтикна част от аварското население да забегне във Франкската империя. С голямата си победа над аварите България продължи да се утвърждава като щит за славянството срещу онези влияния на Византия и франките, които можеха да подкопаят славянските корени.
На петата вечер от завръщането си, ханът нареди да му доведат група аварски първенци, които бяха сред множеството пленници, отведени южно от Дунава. Срещата щеше да се състои във внушителния Крумов дворец, намиращ се на територията, която археолозите наричат „Дворцов център“ (най-вътрешната част на столицата Плиска). Крумовият дворец (внушително с размерите си каменно здание) имаше най-вече представителни функции. Хановете и семействата им живееха в малкия дворец. Предстоеше известният разговор относно причините за гибелта на аварското господарство. Тълмач [П I] не бе необходим. Доведените разбираха достатъчно добре прабългарския език. Те произхождаха от Панония. Тогава областта беше населена освен със славяни, също с авари и прабългари. В аварския изток имаше много прабългари. Те бяха мнозинство в някои райони. Не липсваха смесени бракове, а езикът на т.нар. „евразийски авари“ [П I] беше от същата езикова група като прабългарския. [В Монемвасийската хроника (10-и-11-и в.) се твърди, че аварите произхождат от прабългарите: „Аварите били по род хунски и български народ“.] Отделно, че в онова далечно време разликите между различните народностни говори бяха по-малки, отколкото сега. Измежду тамошната прабългарска общност произхождаше и едната от бабите на втората крумова изгора. Бъдещата господарска съпруга беше научила езика на прабългарите от нея.
Разговорът с дванадесетте другородци щеше да доведе до важна промяна в ханството: създаването на първите писани закони, за които имаме сведения. Голям прелом обаче настъпи и в сърцето на властелина, който година по-рано бе овдовял. Преди покръстването, всеки прабългарски мъж имаше право на две съпруги. Крум бе имал една съпруга, защото в сърцето му имаше място само за една жена в определен отрязък от живота му. И тогава, и сетне. Разполагаше обаче с десетки наложници [П I]. Извънбрачните връзки, били те явни или тайни, бяха обичайни за знатните мъже навсякъде.
Не успяха колобрите да спасят обичната му Келара от незнайната болест, която я налегна.
────────── 14 ──────────
В Плиска се стекоха лечители от близки и по-далечни селища, но и те не съумяха да помогнат. Може би нежит [П I] я бе навестил в тъмна доба или лоши очи урочасали. Тази представителка на рода Кубиар беше неговата първа истинска любов и майка на три от децата му: бъдещия престолонаследник Омуртаг, момиче Баяна и още едно момче, което нарекоха Ернах. (По-малкият им син загина, ударен от гръм по време на излет през 815 година). Ден след ден можещият да се разпорежда със съдбите на толкова много хора Крум, безпомощно гледаше как любимата му гасне. Колкото и да си богат и силен, дълготрайно и безоблачно щастие на този свят не ще намериш. След смъртта на жена му, която се случи на десетата година от женитбата им, той чувстваше в себе си определена празнота. Понякога докато стоеше сам при гроба на Келара, не можеше да сдържи напиращите сълзи. В душата му се загнезди самота, която го човъркаше дори когато беше на пир или на поход с войската. Не успяваше да запълни празнотата ни с руйно вино, ни с меката плът на наложниците. Не помагаха и бойните постижения, които носеха славата на меча му из цяла Европа. Все нещо не му стигаше, за да се чувства истински щастлив, но какво...
В тронната зала владетелят седеше на високия си престол,
заобиколен от шестимата велики боили – хората, които съставляваха владетелския съвет.
Сред тях все още бе и баща му. Чиготите [П I], гордо изпънати се бяха наредили от двете страни по протежение на
просторното помещение. Почти неподвижните им източени сенки обагряха стените. Пред строгия крумов
взор стояха напрегнатите аварски пленници. Допреди пет години, гледащи самонадеяно към българската заплаха, а сега с ръце оковани във вериги и свели глави в знак на покорство. Ханът великодушно им позволи да стоят прави вместо на колене, както бяха първоначално. Успокои ги, че нищо лошо няма да ги сполети и че ги е сбрал по важен въпрос. Запита ги за причините довели до
гибелта на държавата им. Плахо вдигнаха очи към него и един по един се
заредиха да обясняват.
Сред пленените се открояваше красива девойка на име Абара. Белоснежното ѝ лице теглеше като магнит черните като въглени очи на Крум. С неприкрит интерес господарят я огледа от главата до петите. Това накара стоящият вляво от момичето пленник да изтръпне. Той бе мъж на възраст не повече от 40-45 години, среден на ръст, набит, с прошарени коси. На него нямаше как да му убегне начинът, по който Крум обходи с очи стройната му и крехка дъщеря – много се страхуваше да я изпусне от поглед в тази чужда, вражеска страна. Човекът бе един от високопоставените аварски военачалници и се казваше Кандих. Успя да измоли позволение щерка му да бъде покрай него. Бдеше над нея като орел.
Апсих (годеникът на Абара) загина при сраженията с българите и сега тя таеше презрение към чуждоземеца, в чийто плен се озова. Момичето се чувстваше като птица, затворена в клетка. Обаче пленяването, против волята ѝ, започна да се превръща в нещо повече от ограничаване на свободата ѝ на придвижване.
Владетелят изпълваше залата с магнетичното си присъствие. От дълбокия овладян крумов глас струяха желязна воля и силен ум, които я оплитаха с невидими нишки. Тембърът му омайваше аварската пленница. Тя го слушаше в захлас, така както в древността зверовете са слушали медногласния Орфей из безбрежните родопски лесове.
────────── 15 ──────────
Абара се дивеше на Крум. Неусетно се размечта, гледайки квадратната му издялана като с длето волева брадичка, катранената коса, широкия гръден кош... Ханът имаше много къса, гъста и тясна брада, както и добре оформени плътни мустаци, които преливаха в брадата. Широкият му нос показваше, че е от онзи вид хора, които вършат всичко с много сърце и душа. Затова и често усилията им дават желаните плодове. Месестите устни със силно изразена извивка му придаваха решителен израз и загатваха за чувствеността му.
Погледите, с които Крум първоначално стрелкаше момата я караха да се изчервява и да свежда очи към покрития с бял мрамор под. Смущението ѝ не остана скрито за владетеля. Сърцето ѝ биеше забързано. Абара се замисли как ли изглежда мускулестата му снага под дрехите... Прищя ѝ се да я докосва... целува ... Да усети с ръка онова набъбване, което е най-ясният физически израз на възбудата на всеки мъж... Прииска ѝ се да почувства как широките му длани изучават извивките на зажаднялото ѝ за ласки тяло... Да преживеят заедно и други неща, а накрая да остане сгушена в прегръдката му до заранта... Изведнъж се сепна и се заслуша отново в онова, което се говореше. Един от съплеменниците ѝ тъкмо обясняваше как подкупничеството e допринесло за гибелта на могъщата някога аварска империя. Крум слушаше с непроницаемо изражение и с нарастваща решимост да не допусне същата съдба за свидната му България.
Абара харесваше годеника си Апсих, но не го обичаше. Той беше избран за неин съпруг от баща ѝ, защото произхождаше от заможно семейство и беше обещаващ войник. Тя оценяваше неговите качества, допадаше ѝ обликът му. Но нямаше към него любовта, каквато си мечтаеше да питае към бъдещия си жених.
Част от срещите на дъщерята на пълководеца с младия ѝ едноплеменник бяха тайни. Имаха интимни моменти, без да се стига до отнемане на нейното девство. Традицията повеляваше невестата да е честна преди първата брачна нощ. Така че на 18-годишната Абара не ѝ бяха нито чужди, нито съвсем непознати телесните трепети и наслади. А сега пред нея стоеше 31-годишен мъж, който присъстваше в бляновете и сънищата на много български поданички. Малка част от тях го бяха виждали. Много повече бяха онези, които дочуваха слухове за силата му (камък да стиснеше – вода щеше да пусне), за хубостта и любовните му похождения.
Това разпалваше въображението им.
 |
Снимка на планински лъв (пума) – давам я като метафора за воинските умения и сексуалния заряд на Крум |
Държанките на
Крум и останалите жени, с които беше правил любов, разказваха на приятелките и
сестрите си за издръжливостта и уменията му. Понякога споделяха дори на майките
си, които скришом
благородно им завиждаха.
────────── 16 ──────────
Линк към втора част: https://drugataistorija.blogspot.com/2025/10/ii-18.html?zx=367d3c675e19f08b
Коментари
Публикуване на коментар