Данни за средновековна Плиска

   Плиска е български град в община Каспичан, област Шумен, Северна България. Намира се на 6,2 км северозападно от град Нови пазар и на 7,2 км северно от гр. Каспичан. По данни на ГРАО към 15 юни 2024 г. в града живеят 887 души по настоящ адрес. Кварталите са свързани към общ водоизточник (река Асар дере). Плиска е първата столица на Дунавска България в периода от 681 до 893 г. 

  Националният историко-археологически резерват „Плиска“ се намира на 28 километра североизточно от град Шумен и на 3 километра от съвременния град Плиска. Той е част от Стоте национални туристически обекта.

                                                           Вход на крепостта

    Построяването на някогашна Плиска било наченато по времето на хан Аспарух (681 – 701) на хълмисто поле, пресичано от няколко малки рекички. Старата българска столица заемала площ от 23 км2, което представлявало смайващ за времето си размер! Плиска била развита като един от най-внушителните паметници на средновековното европейско градостроителство. Представителните сгради били толкова впечатляващи, че по нищо не отстъпвали на дворцовите постройки в Константинопол! Археологът Павел Георгиев е определил уникалната ни столица така: "...културно-исторически феномен, съчетал чертите на традиционни и исторически известни култури от Източна и Централна Европа, от Централна Азия и Близкия Изток, с римо-византийското градоустройство и архитектура в Средиземноморието през късната античност и „тъмните векове”."

   Първата столица на Аспарухова България се деляла на три части: 1) външен град; 2) вътрешен град; 3) дворцов център.

  1) Външния град обитавали занаятчии, животновъди и земеделци: той не бил гъсто заселен, а в него имало отделни малки селища. Тази периферна част от престолнината била обкръжена с изкуствен земен насип и пълен с вода ров. 

  След започналото през 864 г. покръстване на българския народ, била построена в Плиска и т.нар. „голяма базилика“. Строителството ѝ завършило около 875 г. Тази забележителна по своите размери църква била издигната във външния град. Намирала се на 1.5 км от източната порта на вътрешния град. Голямата базилика била най-големият християнски храм в Европа до 17-и век, до завършването на папската базилика на Свети Петър във Ватикана през 1629 г. Представлявала религиозно-дворцов комплекс, в чиито предели влизали базилика, манастир и архиепископски дворец. Комплексът е важен паметник на ранносредновековната българска култура от втората половина на 9-и до средата на 11-и век. Бил средище на духовно-религиозния живот на столицата Плиска и ранносредновековна България. Оградена и защитена била с висока над 4 м каменна стена със зъбери. Предполага се, че именно тук през 886 г. били посрещнати учениците на Кирил и Методий и положени основите на първата книжовна школа в славянския свят!

  2) Вътрешният град представлявал крепост със стени от блокове варовик и се намирал почти в центъра на Плиска. Там били жилищата на аристократите. Приблизително в средата на всяка от неговите стени се намирала по една порта, като западната и източната са по-големи от северната. Южната порта не е открита. Около всяка порта имало по две кули с предполагаема височина от 15 м. Всяко една от портите се състояла от три порти - две външни дървени и една спускаща се решетка. През вековете били многократно преправяни и преустройвани. Северната порта в определен период е била напълно зазидана, а западната е била стеснявана с тухлени зидове. Във вътрешния град била изградена мрежа от водопроводи, направени от глинени тръби с хоросанова спойка, разположени под каменната настилка на града. В Лондон и Париж, десетилетия след управлението на Крум (803 - 814)  все още нямало водопроводи! 

   Плиска - вътрешният град, кулата при една от портите на крепостта
/възстановка/.

 
   3) Дворцовият център на Плиска се намирал приблизително в средата на вътрешния град. Тази трета част на Плиска се състояла от цитадела, хански дворец, Крумов дворец и големия дворец/тронната палата (дворецът на Омуртаг, построен върху руините на Крумовия).

   Цитаделата имала форма на несъвършен правоъгълник с площ 10 декара. Защитена била от дебела тухлена стена, построена по времето на хан Омуртаг (814-831 г.). Цитаделата представлявала най-вътрешния укрепителен пояс на Плиска, в който се намирали: малкия дворец; голямото капище (езически храм); водохранилища, баня и някои други постройки. 

   Малкият дворец представлявал жилище съзидано наново при Омуртаг, след като е било разрушено от византийците по времето на Крум. Намирал се непосредствено до северната стена на цитаделата на разстояние около 35 м от западния ѝ край. Хановете и техните семейства живеели в малкия дворец. Навсякъде личат зидовете от големи дялани блокове с декоративни фуги, бани, водопроводи и водохранилища.

  Езическият храм наричан „голямото капище“, навярно бил построен след похода на император Никифор Геник (811 г.). Тази сграда била издигната в средата на ограденото пространство на малкия дворец. Капището заедно с източния корпус на ханската резиденция е било отделено чрез вътрешна разделителна стена от западната жилищна и стопанска част на двореца в самостоятелен обширен двор. Дворът е бил достъпен за многолюдно посещение отвън — всичко това подкрепя най-общо тълкуването на сградата като храм, в който главна роля играел владетелят. Ханът бил върховен жрец на Тангра. 

  Баните в Средновековна България от които са открити повече от 15, представлявали сложни високотехнологични съоръжения. И това е естествено - България като могъща средновековна империя можела да си позволи всяка технология, което вече съществувала някъде. Бани е имало във всяка от владетелските резиденции в Плиска и други части на страната. Те се състояли от два етажа. В приземието било котелното и подподовото отопление. Над котелното помещение се разполагала парната баня, чиято цел била обилното изпотяване и разтваряне на порите на кожата. Следвало измиването в топлото помещение, където имало малък топъл басейн или вана. Последващото поливане със студена вода ставало в трето помещение. Към баните имало още складови помещения и съблекални. 

  Един от водопроводите в старата столица бил направен по времето на Омуртаговия син Маламир (831 - 836 ). От съхранен каменен надпис на гръцки от 9-и век можем да съдим, че младият владетел получил голяма подкрепа от кавхан Исбул във всяко едно направление от своята политика, включително и в областта на строителството: „Архонтът Маламир е поставен от бога владетел. Неговият стар боил Исбул направи този водоскок (вероятно водопровод) и го даде на владетеля. И владетелят даде много пъти на българите да ядат и да пият, а на боилите и багаините направи големи подаръци. Дано бог удостои от бога поставения владетел да живее сто години!“

  Споменатият по-горе „хански дворец“ се намирал извън цитаделата, близо до южната ѝ порта. Това е първият дворец в Плиска. Представлявал е дървена, юртообразна кръгла сграда с диаметър 14 м и правоъгълно преддверие. Открит е през 2005 г. Построяването му е датирано към 7-ми-8-ми век. Може би е изграден по времето на хан Аспарух и ползван в първите години от управлението на Тервел. Ханският дворец и другите ранни постройки в столицата били дървени. През първата половина на 8-ми век, била започната постепенна замяна на дървените сгради с каменни.

   Първата каменна сграда в Плиска била замъкът, познат ни днес като "Крумов дворец", заради наличието на сведения свързващи го с Крум Страшни. Възможно е да е бил построен при хан Тервел (701-721) или поне тогава да е започнато построяването му. Според проф. Рашо Рашев (1943 - 2008), преди появата на характерното за Плиска масивно каменно строителство, в период от около 100 години по тези места е имало дървено строителство. Важна информация за Крумовия дворец ни дава описанието на анонимен византийски хронист на превземането на Плиска от император Никифор Геник през лятото на 811 г.: „И тъй, като влязъл в резиденцията на Крум, той преровил неговите съкровища и намерил твърде богата плячка. Той започнал да разпределя на войската си по списък мед, одежди и други различни неща. Като разтворил и неговите изби с вино, той раздавал на всички свои люде да пият до насита. Като ходел по улиците на резиденцията, той се разхождал по чардаците на къщите, радвал се и казвал: „Ето Бог ми даде всичко това и аз искам да построя тук град на мое име, за да стана именит във всички бъдни поколения”. Като прекарал няколко дни, той напуснал резиденцията на безбожния Крум и оставяйки я, опожарил всички жилища заедно с оградата от поставени от едно до друго дървета”. (ГИБИ*, т. ІV, стр. 11-12). Относно проявената от императора щедрост обаче св. Теофан Изповедник се изказва по-скоро в противоположен смисъл: „Поставил ключалки и печати на Крумовите съкровищници и вече ги пазел като свои. Отсичал ушите и други членове на християните, които се докосвали до плячката и опожарил така наречения аул на Крум…” (ГИБИ, т. ІІІ, стр. 282).

  Във вътрешния град са проследени три тайни тунела. Един от тях е извеждал от малкия дворец извън северната стена на вътрешния град, а друг е свързвал малкия дворец с Крумовия дворец, който имал главно представителни функции. Тунелите имали подове от тухли и стени и тавани от дървени греди и дъски.

  Омуртаговият дворец ("Тронната палата", големия дворец) бил по-малък от Крумовия. На приземния му етаж се нахождали домакинските и спалните помещения. На втория му етаж е била тронната зала, която е имала представително и церемониално предназначение. Дворецът е притежавал собствен водопровод, запазен и до днес. Смята се, че тронната зала е използвана и по времето на княз Борис I.

____________________________________________  

   Бележка:

 *ГИБИ - Гръцки извори за българската история.

 

   По материали от Интернет (в това число книгата „Формиране на старобългарската култура VI-XI век“ на проф. Станчо Ваклинов: http://promacedonia.org/sv/index.html).