Повест за Крум Страшни - мъж и държавник от рода Дуло - част II (18+)

  Продължава оттук: https://drugataistorija.blogspot.com/2025/07/i-15.html

 

 

Късметлийките обясняваха в захлас за лекотата, с която силните му и космати ръце повдигаха телата им, сменяйки поза след поза, обладавайки ги отново и отново, докато те стенеха, оргазмено примиращи. Способен беше да им въздейства по разнообразни начини, част от които им бяха непознати по-рано. Умееше да издига удоволствието им до такъв уро̀вен ^{[П I]}, сякаш са в прегръдките на Тангра или Перун, или и на двамата едновременно! Любеше ги и нежно, и с дива страст...

  Крум също не остана безучастен към прелестта на аварката. Притежаваше завидно самообладание и след началните погледи успешно си даваше вид, че е изцяло погълнат от политическия разговор. Вътрешният му глас обаче настойчиво му нашепваше, че с нея ще изпита и нещо много повече от насладата при задоволяването на първичния си мъжки глад. Бързо потисна нарастващата си възбуденост. В момента разговорът с аварите беше по-важен. И макар че щеше в бъдеще да люби и други девойки, дълбоко в себе си осъзнаваше, че тя ще бъде именно жената, която ще се превърне в господарка на сърцето му. Той от своя страна щеше да властва над плътта ѝ чрез любовническите си умения. Част от него съзнаваше, че Абара е онази красавица, със спомена за която, някой ден душата му ще се отправи на пътешествие към задгробния свят... И двамата имаха странното усещане, че се познават отпреди... Отпреди да се срещнат погледите им за пръв път... Отпреди дори да се родят... Но откога? Това те не разбираха, нито особено ги вълнуваше в онези мигове. Макар и душите им да се бяха разпознали, водещо сега беше привличането между телесните обвивки. Зародилият се в девицата порив да му се отдаде щеше да нараства...

   Ханът изслуша внимателно пленниците. Воден от поговорката „утрото е по-мъдро от вечерта“, отложи разсъжденията върху чутото и допитването до сановниците ^{[П I]}. На сутринта щеше да реши какви мерки ще са потребни. А сега му предстоеше да се отдаде на нощни страсти, на нуждата си да притежава чужденката. За всяко нещо в живота си има време и място. 

    Крум властно вдигна ръка и строго каза на аварите:

 – Добре! Чух достатъчно. – Чепа! – обърна се към ичиргу-багаина ^{[П I]} си с нетърпящ възражения глас. – Девойката остава с мен! Ще сподели постелята ми тази нощ... („А може би и не само тази“ – добави мислено, а в това време през тялото на Абара премина сладостна тръпка...) – Свали оковите ѝ. Останалите да бъдат върнати в тъмницата! Утре ще...

  Непроизнесъл докрай думите си, беше прекъснат от абариния баща. Бившият висш командир тръгна с бързи крачки към престола.

                                                          ────────── 17 ────────── 

Стигнал подножието му, той се хвърли на колене, доближи молитвено длани и занарежда с пречупен от отчаяние глас:

 – Милост, велики хане, милост! Умолявам те, остави чедото ми на мира! Можеш да имаш толкова много други моми! Не я обезчестявай, не ме посрамвай! Моля те! – аваринът изобщо не подозираше, че дъщеря му не е толкова невинна, за колкото я считаше.

  Верният Чепа, който тъкмо беше махнал оковите от ръцете на Абара, се извърна назад и като куче се спусна към Кандих, сипейки ругатни.

 – Стани, говедо! – изрева той, подритвайки го като мръсна дрипа. – Ханът каза думата си!

   Спря го гръмкият глас на Крума:

 – Чепа! Спри! Остави човека!

  Воинът първоначално замръзна на място. След това ядосан се отдръпна, продължавайки да гледа лошо мъжа на пода. Крум стана от трона си и заслиза към пленника. Беше изпреварен от затичалото се момиче, което застана между Чепа и Кандих, готово да брани татко си. Ханът нареди на аварина да се изправи.

 – Как се казваш, човече? – додаде той със спокоен глас, положил ръце на рамената му.
– Кандих, велики хане! А милата ми дъщеря се зове Абара – добави той, гледайки с плаха надежда заради крумовото застъпничество.
 – Чуй ме много внимателно, Кандих. Не обичам някой да върви срещу волята ми! – продължи с малко по-сериозен тон. – Аз не желая да сторя зло на твоята щерка. За всяка жена в ханството ми би било чест да прекара нощта с мен. И не съм чул някоя да е останала недоволна от ласките ми – рече, подсмихвайки се самодоволно. (При тези думи войниците и боилите взеха да се споглеждат едни други и също се заподсмихваха.) – Ако остана доволен от дъщеря ти тази нощ и се спогаждаме и занапред, може дори моя хатун ^{[П I]} да я сторя. И да бъде почитана по цялата ми земя. Виждам я за пръв път, а като да съм я познавал цял живот. В нея има нещо различно, за което нямам обяснение. Ако обаче тя ми се дърпа... Е, няма да бъдете убити... Ще ви подаря живота, но ще ви разлъча ^{[П I]} и ще ви пратя да робувате някъде по боилските имения. Разбираме ли се добре с Абара – и тя, и ти ще си живеете прекрасно. Оженя ли се за нея, ще ти дам земя, злато, слуги... Олгу-таркан ^{[П I]} ще те направя! Един от хранените ми хора ^{[П I]} ще бъдеш. 

 

                    

  Картина на неизвестен автор изобразява хан Крум и неговите боили по време на хранене. Сцената се отнася до времето след битката при Върбишкия проход (26 юли 811 г.). Произведението е съобразено с утвърдената представа, че ханът е вдигал наздравици, ползвайки обкования със сребро череп на император Никифор. По време на събирания около масата било прието българският владетел (не само Крум) да сяда на място, разположено малко по-високо от местата на „хранените хора“ – това подчертавало върховната му позиция в обществената йерархия. Той винаги ядял на отделна маса, тъй като се вярвало, че никой друг не е достоен за неговата трапеза. Ханът трябвало да вкуси пръв от храната, а едва след това започвали да се хранят и гостите.

  ────────── 18 ────────── 

   Аваринът се обърна към дъщеря си и забеляза издайнически блясък в изумрудено зелените ѝ очи. Едва сдържаната усмивка, изписала се по розови ѝ сочни устни, беше признак, че е доволна от този развой. Това почти изцяло го успокои. 

  – Сполàй ти ^{[П I]}, господарю – с примирение отвърна Кандих, извърнал лицето си пак към хана. – Нека бъде волята ти. Както си решил, тъй да стане.
  – Чепа – обърна се пак Крум към своя ичиргу-багаин. Махни оковите и на Кандих.  Нареди да го настанят в някоя от стаите на големия дворец. Другите ги върни в килиите им. Засега ще останат там. Не трябва и косъм да падне от главите на тези люде! Нито от техните, нито от главите на онези пленници, които не присъстваха на нашия разговора. Искам да бъдат добре хранени. Предай това на тъмничарите!
 – Да, господарю! – отвърна Чепа.
 – Заемай се тогава. 
 – Това ли е всичко, велики господарю?
 – Всъщност... не. Нека някоя от слугините да приготви чисти дрехи за Абара. Да ги остави пред вратата на къпалнята, която е до лятната ми спалня  ^{[П III]} в малкия дворец. Никой да не ни безпокои!

  Чепа и част от неговите подчинени се заеха с изпълнението на поставените задачи.

   Ханът се обърна и към съветниците си:
– Мъдри ми довереници, толкова засега. Нека чутото тази вечер отлежи в умовете ни. Утре ще разпоредя да ви повикат. Тогаз ще обсъдим какво трябва да се стори, за да пребъде нашата България. А сега вървете.
– „До утре, господарю!“, „До утре, светли хане!“, „Приятна нощ ти желая, могъщи хане!“, „Тангра да бди над тебе, ювиги^{“ [П I]} – понесоха се гласовете им из залата след като  почтително му се поклониха.

   Докато се отдалечаваше от тронната зала, Чепа си рече наум: 
– Господарят да не е взел да се смахва…? Какви ги приказва?! Струвало му се,
че познава аварката отпреди – дрън-дрън! Та той я вижда първица ^{[П I]}.

   В залата останаха само Крум и младата жена. Предстоеше Абара да загуби девствеността си. Изминаха доста лета, откакто Крум се лиши от своята. Това се случи в зората на неговата младост. Бъдещият хан тогава все още живееше в бащиния си дом, находящ се в т.нар. „вътрешен град“ на столицата. (Там се намираха жилищата и на другите столични благородници. Самият вътрешен град пък се намираше около споменатия по-рано дворцов център. А около вътрешния град се нахождаше външният град  ^{[П I]}, където живееше простолюдието – животновъди, земеделци, занаятчии, купци  ^{[П I]}.) 

 ────────── 19 ────────── 

  В просторното жилище на боила Борис слугуваше 22-годишна знойна гъркиня на име Ирини. Тя беше омъжена от четири години. След едно от многобройните сражения между България и Византия, родното ѝ село бе разграбено и напълно опожарено. Семейството ѝ бе доведено в България като роби ^{[П III]}.Тогава Ирини беше на десет години. След седемгодишно слугуване се откупиха от придобилия ги баща на Крум. Той си удържа думата, която им даде още в първите дни – върна им свободата, след като те му дадоха желаната плата под формата на труд.

 Същата милост плисковският властел прояви и спрямо фамилията на ирининия мъж. Той се казваше Ставрос – произхождаше от семейство, съседско на Ирининото, и бе с три години по-възрастен от жена си. Макар и освободени, Ирини и нейният съпруг бяха много бедни хора. Господарят Борис се бе държал добре и те се бяха привързали към него. Помолиха го да продължат да му работят и той прие на драго сърце. Въпреки че имаха свободата да изберат друга съдба, тази гръцка двойка и роднините ѝ предпочетоха да останат при добре познатото. Избраха сигурността пред по-сериозна промяна и свързаната с нея неизвестност. В онази епоха, напускането на борисовия дом мъчно можеше да ги изведе до нещо много по-различно като живот от този, който водеха след прекратяването на робското им положение. Достатъчна им бе свободата да могат да сменят своя... „работодател“ с друг.

  Ставрос се трудеше като ратай на нивите на великия боил, а Ирини беше част от домашната прислуга. Младите гърци бяха бездетни, заради което Ставрос кореше жена си, наричаше я „ялова“. Съпругата му беше повярвала, че проблемът е в нея и това я гнетеше. В същото време ѝ беше хубаво заради вниманието, което ѝ оказваше якият и жилав юноша Крум. Беше забелязала как погледът му жадно я обхожда. Усмихваше му се, свеждайки надолу зачервените си бузи. Когато боилският син оглеждаше пищното ѝ седалище, малкият му голям войник започваше да надига немирно глава.

  Прежната година по време на лов се беше загубил за около час, докато преследваше глиган. Търсейки път, който да го изведе към ловната дружина дочу звънък смях. Младежът набързо скокна от коня си и завърза повода му за близкия дъб. След това приведен се придвижи тихо към храсталаците, откъм които долитаха привлеклите вниманието му звуци. Видя две много млади селянки, които се бяха потопили в близкото езеро и се плацикаха. Девойките видимо бяха във възраст за омъжване. Гледката го порази. Дотогава не беше виждал гола женска плът. Очите му изпиваха меките им форми. Капчиците вода, които се стичаха по изваяните им от природата и от труда тела, блестяха обагряни в златисто от слънчевите лъчи. Крум беше зачарован от гледката. За него тези момичета представляваха неземни видения. Усети как краката му омекват (противно на една друга част от тялото...). По-късно, образите им често спохождаха съновиденията му. Преди да започне да води полов живот, господарският наследник неведнъж съжаляваше, че не е събрал смелост да им се покаже и да попита дали може да се присъедини към тях. Нищо нямаше да загуби, само можеше да спечели, ако се беше осмелил... Поемането на риск не винаги осигурява успех, но способността на един мъж да поема разумни и оправдани рискове е нещо, което ние жените харесваме.

────────── 20 ────────── 

  Крум взе да иска от Ирини да му носи ядене и вода в неговата стая. Начинът, по който гъркинята въртеше задника си, докато напущаше помещението, още повече разпалваше апетита му за жена. Един следобед момъкът не издържа на напрежението, което надделя над чувството за срам. Скочи от леглото и застиска дирника на Ирини, давайки израз на нарасналото си желание. По онова време той още беше неопитен в тези работи, но плътта му настойчиво си търсеше своето. Прислужницата се извърна към него – развълнувана и незнаеща що да стори при този неочакван напад.

 – Но господарю... – щеше да му се заобяснява, че не е редно, че е омъжена, че си има работа...,
ала младият Крум не ѝ позволи да довърши. Впи жадно устните си в нейните, хапейки ги.
–  Полека, господарю – прошепна запъхтяна. 

 Той хвана с едната си ръка дългата ѝ кестенява коса, а с другата замачка съсците ѝ ^{[П I]}, целувайки устните вече малко по-внимателно. Държейки я за косата я забута към дървения одър ^{[П I]}. Изведнъж се спря, сещайки се, че трябва да заключи вратата на спалнята. Врътна ключа и след това с пламнал поглед се обърна към жената:

– Сваляй дрехите! – нетърпеливо ѝ нареди.
– Да, господарю! – отвърна му бързо, притеснено.

  След малко и двамата останаха, така както майка ги е родила.

  Крум яхна легналата по гръб Ирини и трескаво заопитва да пъхне дългия си грездей ^{[П I]}  в младата ѝ тясна кукуля ^{[П I]}. След няколко потърквания на главичката в руното ѝ, Ирини го улесни. Тя хвана паламарката му и я насочи към така мечтаната от него цепка. Гъркинята вече беше започнала да се овлажнява, което улесни проникването. Крум започна да я клати грубо, държейки я за ненките. Болка се изписа по лицето ѝ, стисна зъби. Тъкмо щеше да го помоли да действа по-нежно, когато той на талази заизхвърля семето си в утробата и отпусна тялото си връз нейното.

  След около десет-петнайсет минути, мечът му беше отново готов за атака. 

– Моля ви господарю, по-лекичко. Причинихте ми болка – прошепна жаловито.
– Харно, Ирини – снизходително ѝ отвърна бъдещият хан, а гласът му беше пропит от нотки на доволство заради преживяното.

  Той хвана здраво гъркинята за широко разтворените бедра и този път по-внимателно я заклати отново, достигайки след няколко минути до втори оргазъм. Жаждаше за още, но се притесняваше, че може да ги подирят. Затова я изпрати да се труди, а той излезе да се разходи из града. Идваше му да вика от радост. Беше станал мъж, осъществявайки тайния си копнеж.

 Тогава все още Крум почти не можеше да задоволи Ирини, при все че ѝ доставяше приятни усещания. Макар и надарен беше твърде нетърпелив. Същински заек: бързо се дървеше, но и бързо се празнеше. За една нощ можеше да направи поне шест-седем „схватки“. Толкова беше стигал с Ирини. 

────────── 21 ────────── 

Доста лета по-късно, все по-рядко щеше да е способен на това, но пък съвкупленията щяха да продължават по-дълго и щеше да възпълва по-малкия им брой с умелост и познания...

  Седмица след първия си път, Крум откри стара знахарка в покрайнините на външния град. Чрез нея той се сдоби с приспивно биле, от което Ирини свари отвара. Една вечер слугинята незабелязано я изсипа във виното на уморения Ставрос. Похъркването му я убеди, че е заспал дълбоко. След това от стаята на първия кат, където живееше с мъжа си, тихо се качи на втория, където я чакаше боилският син. Изпреварил я в събличането, момъкът едва се сдържа да не разкъса конопената ѝ риза. Просна я на леглото и се шибаха като разгонени животни до втори петли ^{[П I]}. Прости ми, драги читателю, за грубия изказ, но такава е истината. Крум пращеше от енергия, а Ирини беше полово незадоволена и същевременно запленена от личността му. Макар и ценител на нежната женска красота, той обожаваше и по-сочните бедра, дупета, бозки. В онази нощ я разцепи шест пъти за шест часа. Намекнах по-горе, че на хубавицата туй ѝ се нравеше. Дори имаше четири-пет ситуации в първата година от връзката им той да я доведе до свършек. Но в най-малко деветдесет и пет на сто от случаите, ебливият младок не съумяваше да го стори. Беше много вдълбочен в собственото си удоволствие. 

  Изминаха няколко седмици от нощта, в която Крум и Ирини го направиха шесткратно. Борис беше поканен на лов от Кардам. Бащата на Крума искаше той също да участва в лова и юношата привидно се съгласи. Но на следващата заран се престори на неразположен и пожела да си остане у дома. Момъкът беше чул татко си да казва на Ставрос, че утре ще го вземе със себе си, за да му прислужва и да го ползва като гончия.^{[П I]} Заминаха преди обед и щяха да отсъстват поне два дни. Крум това и чакаше. Вечерта Ирини отиде в стаята му, както се бяха разбрали. Това беше и една от срещите, когато той я доведе до свършек, макар все още да беше нешлифован диамант. Направиха го цели седем пъти! Последните два завършиха с оргазъм и за гъркинята (вторият от които пръскащ). Ако бяхте там, щяхте да видите как тя стиска зъби, за да не се разкрещи във върховите моменти, а сладкото ѝ личице се криви от удоволствие. До ушите ви щяха да достигнат отекващите из стаята плясъци от удрянето на ташаците му в полушарията на задника ѝ. Щяхте да я чуете сподавено да подканя Крум на майчиния си език, докато той я обладава кучешката: „Ναι, κύριος Κρουμ, ναι, ναι, ναι!“ [Не, кѝриос Крум, не, не, не!] – в превод: „Да, господарю Крум, да, да, да!“ 

  Когато човек е под влиянието на силно сексуално вълнение – особено ако е и влюбен – навремени ^{[П I]} онова, което е било задържано в него, изплува на повърхността. Той се отваря, вътрешният му свят става
по-достъпен за сексуалния му партньор. Ирини никога преди това не беше се осмелявала да се обърне към някой от господарското семейство на гръцки.

────────── 22 ────────── 

  Двамата се разделиха по трети петли ^{[П I]}. По принцип гъркинята се заемаше с домакинската работа около това време, докато господарите спяха повече. Лете, според съвременното нам отчитане на часовете, боилското семейство ставаше най-късно към 6:00 – 6:30 ч., а закуската се носеше към 6:30 – 7:00 ч. в малката семейна трапезария. Имаше и по-голямо помещение за хранене, но то се ползуваше, когато дойдат гости. Крум се отдаде на сън до по-късно от обикновено, докато Ирини не можеше да си позволи този разкош. Когато възрастната слугиня, изпратена от майка му Алгара, потропа на вратата, той сънен ѝ отвърна, че не е могъл да спи добре и се нуждае от доспиване.

   Обичайно храната на боилското семейство се приготвяше и поднасяше от Ирини, рядко от някоя измежду останалите прислужници. Тази заран, около масата бяха седнали Алгара и три от петте деца на
семейството – сестрите Аспара, Химара и Кутра. Дукум, който беше на лов с бащата, беше най-голямото
дете. След него на бял свят дойде Аспара (сестра-близначка на бъдещия хан). Крум се роди трети, а Химара и Кутра съответно четвърта и пета. Щяха да закусят с пшеничен хляб, козя пастърма и овче кисело мляко. Докато Ирини поднасяше яденето, болярката забеляза, че е вяла, което не беше обичайно за нея. Попита я какво ѝ има. Младата жена отвърна, че се чувства отпаднала. Излъга, че навярно е настинала – тогава господарката прояви разбиране и я изпрати да почива още.

 

На рисунката виждате „Индрани“ - поза от Кама Сутра

  Поредицата от срещи с младата индийка Лалита, повлияха образователно на Крум. Благодарение на получените уроци започна да задоволява прислужницата все по-често и все по-качествено. Ирини взе да грее като слънце. Сянка не остана от предишната ѝ потиснатост. Ратаят забеляза това изменение в жена си, но си мислеше, че е заради отрочето, което Ирини роди от Крум, а пък той радостен считаше за свое. Бог беше чул молитвите на безплодния набожен грък и го дарува с мъжка рожба. Туй се отрази и на неговата обхода спрямо жена му. Ставрос не получи син по начина, по който желаеше, но просбите му все пак дадоха резултат. Промяната в настроението на Ирини действително се дължеше на детето, но също и на подобреното отношение на брачната ѝ половинка. Това обаче не бяха единствените причини... В следващите години Ирини беше трудна два пъти от Крум. Роди още едно момченце, а сетне и момиченце. Знатният ѝ любовник все по-рядко ѝ обръщаше внимание не само заради нейната заетост с трите деца. Той до голяма степен ѝ се насити. Взе да дири сексуални приключения извън бащиния дом. Насищането между двама души повечето пъти е неизбежно. То рано или късно се получава винаги, когато липсва силна любов между душите, няма достатъчно умствено съответствие и същевременно телата редовно и многократно се впускат в наслаждения едно чрез друго без да са налице периоди на въздържание.

  Нека сега се върнем обратно в тронната зала, където оставихме Крум и Абара. Ханът хвана момичето за ръка. С уверена и жива походка я изведе от залата. Двамата закрачиха по хладните каменни коридори на палата.
                                                          ────────── 23 ────────── 

Тя го следваше със ситни пъргави крачки. Слязоха в един от тайните подземни ходници ^{[П I]} и вървейки в него стигнаха до находящия се на север малък чертог ^{[П I]}. В западната му част ги чакаше предварително затоплената баня, разположена до ханската спалня. За българския владетел чистоплътието беше много важно и той държеше жените, които удостоява с вниманието си да са минали през измиване в баня или гдето другаде условията го позволяват.

   Ханът и неговите наследници на българския престол бяха много по-чистоплътни от западните си колеги.
За да не бъда голословна давам някои примери. Кралицата на Испания Изабела Кастилска (края на 15-и в.) признавала, че през целия си живот се е къпала само два пъти – при раждането си и в деня на своята сватба. Дъщерята на един от френските крале умряла от въшливост. Папа Климент V (1305 – 1314) хвърлил топа заради дизентерия. Един от херцозите на Норфолк (Англия) отказвал да се мие заради религиозните си убеждения. Тялото му се покрило с гнойни язви. Затуй слугите му чакали негова светлост да се напие до припадък и малко го поизмивали. „Кралят Слънце” Луи ХIV се измил едва два пъти в живота си, и то защото го посъветвали лекари. В бележка, която крал Анри Наварски (р.1589 г. – † 1610 г.) изпратил до любовницата си Габриел д`Естре било написано следното: „Не се мий, мила, ще бъда при тебе след три седмици“. Казано иначе: „Едно къпане стига докато дойда при теб. Запази го за дата, по-близка до деня на нашата среща.“

   Всяка вечер преди лягане, господарят на България стоеше потопен в не много големия правоъгълен басейн. Обгърнат от топлата вода, размишляваше за лични неща и за предстоящите политически ходове. Крум освободи двоицата снажни телохранители, които бдяха на пост пред стаята му. Сега нямаше да бъде сам.
Абара щеше да му прави компания и не само това... Влязоха в къпалнята и взеха да се събличат.

   В оная стародавна епоха не се правеше голяма разлика между горно и долно облекло. При зимни условия, когато се навличаха няколко дрехи една върху друга, едни от тях можеха да минат за долни, а други – за горни. През лятото и мъжете, и жените носеха само един кат дрехи. Предците ни ползваха ризи, изработени от лен или коноп ^{[П III]}. Ризите бяха дълги до коленете. Имаха права туникообразна кройка, с дълги и равномерно широки ръкави, с ниска права яка. И двата пола носеха гащи — тесни, прилепнали по краката. 

 

С такива панталони („гащи“) са изобразени хан Омуртаг и свитата му в хрониката на Скилица-Кедрин (11-и – 12-и век)

 

  Жените с по-заможни съпрузи украсяваха долния край на гащите си със стъклени мъниста, за което свидетелстват два женски гроба от 8-ми век в некрополите в Кюлевча и Нови Пазар (Шуменска област).

   Тъй като времето все още беше топло, дрехите на владетеля и аварката също се състояха от един слой. 

                                                          ────────── 24 ──────────

    Ипсилонът с две хасти (ıYı) е древен символ, използван в тюркски, вкл. хазарски и прабългарски археологически паметници. Смята се, че е изписан с прабългарски руни. 

 

В деня на срещата си с пленниците Крум беше облякъл стигаща до бедрата червена риза от коприна. Тя имаше украса от широки златисти ивици по периферията и перибрахиони ^{[П I]} на ръкавите. Закопчаваше се „по хусарски“ с двойки копчета, свързани с напречни ширити ^{[П I]}. Ризата беше препасана с любимия му черен колан, апликиран с позлатени фигурки, изобразяващи знака на рода Дуло. Облеклото се допълваше от тесни и дълги сини гащи от коноп и ниски пурпурно-червени ботуши от телешка кожа. В студено време си слагаше и кафтан ^{[П I]}, украсен с кожи, както и островърха шапка, обточена околовръст с кожени ивици.

                              На рисунката: възстановка на аварско женско облекло, около 8-ми век сл.Хр.

 

    На ушите си Абара носеше златни обици с топчета от същия метал. Беше облечена в дълга почти до глезените светлозелена ленена рокля, пристегната в талията с тънък кожен колан. Дрехата ѝ, вече позацапана от престоя в тъмницата, беше украсена по краищата на ръкавите и в долната си част с вълнообразни шевици. Те бяха извезани с разноцветни конци от лен. На краката си имаше цървули, които бяха навити около подбедриците ѝ с дълги кожени връзки (при лошо време тоалетът се допълваше от бели текстилени навои, покриващи краката от колената до глезените).

  Току-що съблекли се, двамата заоглеждаха от горе до долу съвършените си тела. От очите им бликаха възхита и похот. Крумовата кожа беше малко по-тъмна от Абарината. Добре сресаната му коса стигаше до раменете почти. Сред прабългарите дългата мъжка коса беше символ на благородство и могъщество. Обичай, потвърждаван от находките в прабългарските некрополи, беше носенето от мъжете на обица на дясното
ухо – такава имаше и ханът.

  Потопиха се във водата. Крумовият пенис беше започнал да се втвърдява. Взаимно се сапунисаха, което доведе владетеля до пълно надървяне. Нежните ръце на аварката галеха косматите широки гърди на Крум, който се извисяваше с повече от една глава над нея ^{[За ръста на хана - П III]}. Ръцете му се движеха по изящните извивки на дъщерята на победения враг.

– Разкошна си — рече, а в отговор усмивката ѝ озари помещението.

  На дясното му рамо Абара съзря дълъг белег – свидетелство за раняване в бой. Този знак за храбростта му, направи младия мъж да ѝ се чини още по-привлекателен. Имаше сражения в Аварския хаганат, в които нещата не вървяха добре за българите. Аварите не се дадоха току-така. В голямата част от случаите обаче, дедите ни постигаха обрат. Крум обичайно ръководеше битките, заел позиция някъде настрани от полесражението – за предпочитане на възвишение. Така можеше да наблюдава по-добре ставащото и при нужда да смени подхода си. Но се налагаше да поема и сериозни рискове за живота си.

                                                                 ────────── 25 ──────────

В решителни моменти политаше към врага, възседнал до̀рестия ^{[П I]} си жребец. Увличаше облечените си в желязо чиготи в шеметно препускане. Ведно помитаха всичко по пътя си. Примерът му окуражаваше останалите български воини, някои от които в онези минути биваха спохождани от предателски помисли за безредно отстъпление. Непостоянна е човешката природа... 

  Абара погали стоманения корем на хана и напипа във водата впечатляващата му тояжка. Последва страстна прегръдка. Фалосът опря в плоския корем на девойката. Устните им се сляха в продължителна, сластна целувка с език. После Крум седна на ръба на басейна и поиска от нея да се приближи. Протегна десница и нежно погали бузата ѝ, усещайки кадифената кожа под пръстите си. 

 

   Пулсът ѝ се ускори, а зениците се разшириха при вида на кожения двадесетсантиметров боздуган ^{[П III]} в близост до лицето ѝ! В моминското сърце се преплетоха възхищение и уплах. Макар и дълъг, чепът му за неин късмет беше среден на дебелина ^{[П III]}. С едната си ръка, атлетичният господар галеше гъстите, гарвановочерни коси на Абара. Другата си длан той плъзгаше по изпълненото си с кръв парче, усмихвайки се самодоволно заради онова, което съзираше в нейния поглед. Там виждаше не само развълнуваност, но и дяволит пламък. Пламъкът доизгаряше остатъците от първоначалната невинност, разчетена във взора ѝ, докато бяха в залата. В бадемовите очи се беше надигнало желание да му угоди. Контрастът между сегашните и предните ѝ погледи допълнително разпалваше неговата лъст.

   – Знаеш ли как с устни да доставиш наслада на един мъж? — попита Крум.
   – Да, господарю! — покорно отвърна му тя.
   – Така ли? Кой те научи на това?! — леко раздразнен и с любопитство се поинтересува.
   – Покойният ми годеник Апсих... От него знам... Но не ме е обладавал! Девица съм! — защитно и с по-висок тон уточни Абара.
   – Добре, спокойно. А сега ми покажи какво умееш.
   – Да, господарю — свенливо се усмихна аварката, а по бузите ѝ изби руменина.

  Младата чужденка нямаше нужда от повече подканяне. Самата тя беше петимна ^{[П I]} за това, което предстоеше. Начена с нежните си ръчички да обгрижва владетеля. С едната замилва корема и окосмените му гърди, а другата заплъзга бавно по дългия член – ту надолу, ту нагоре, и пак надолу, и пак нагоре, отново и отново... Взорът ѝ през повечето време беше насочен към лика му. Приятно ѝ беше да следи реакциите, да се взира право в очите. Да усеща коравия хуй в дланта си и да вижда как изражението му се променя. 

  Абара започна да дразни с език сочната розова глава. Спираше вниманието си и върху юздичката, свързваща върха и кожичката. Движеше езика си надолу по ствола, стигайки до топките. Облизваше ги старателно. После с целувчици поемаше нагоре. Езичето ѝ досущ като пеперудени крила, пърхаше чевръсто, дразнейки отвора на чепа. Това влудяваше мъжа с желязната воля. Но точно сега, той нито искаше, нито можеше да потуши усилващия се пожар. Девойката на моменти прекъсваше оралните ласки, за да му помогне да удоволства по-дълго и да бъде по-мощно освобождаването му накрая. В кратките спирания галеше торса му и добре оформените бедра.

                                                          ────────── 26 ────────── 

 – Хайде, давай, лапни го най-сетне! – нареди ѝ с нисък, дрезгав глас.

  Абара се забавляваше да го измъчва, докато го гледаше влюбено и игриво. Това я караше да преживява по-ярко женското си обаяние. Все пак се съобрази с височайшата заповед. Налапа главичката и започна да я смуче тъй лакомо, като да е покрита с мед. Същевременно с едната си ръка държеше ствола, а с другата – мадете. Мисълта, че в устата ѝ е членът на мъж като Крум я палеше още повече. Соленият му вкус ѝ допадаше.

  Подпирайки се със силните си ръце, ханът затвори очи и отпусна главата си назад. Дишането му се учести. Господарят на българите стенеше, покорен от устните и ръцете на една крехка девойка. Чувстваше се като да пътува към един неземен, приказен свят.

 - Хайде, пусни устенцата си надолу! - рече ѝ с пресипнал глас. Давай, моме!

  Абара отново се показа милостива. Първоначално бавно, а сетне по-бързо заплъзга устните си по едноокия му, издут до пръсване змей. Поемаше го докъдето можеше. Тази тъй приятна на мъжкия пол работа беше улеснена от първия приятел на добрата свирка – а именно слюнката, която тя на два пъти изпусна обилно върху главичката. По едно време пробвá да го натика изцяло в устата си, но се задави и се отказа. 

Използване на гръцки огън – миниатюра от Мадриския препис (12-и век) към хрониката на Йоан Скилица

                                                                    

  Когато Крум усети, че огнеметът ^{[П I]} му е много близо до изстрелването на своя гръцки огън ^{[П I]}, той хвана главата на Абара с две ръце и я задържа долу, пречейки ѝ да се вдигне за пореден път към главичката. Заради големия размер не се опитваше да ѝ го набута целия, не желаеше да я затормозява. Държеше я с премерена сила. Самата тя, усещайки накъде отива работата, нямаше и намерение да се противи. Стоеше кротка като агне, търпеливо изчаквайки освобождаването на господаря. Членът му заизстрелва гъсти струи сперма към гърлото ѝ, които пленницата запреглъща доволно. Когато оргазмът му премина, той я пусна. Остана да лежи със затворени очи, опиянен от преживяното. Абара събра с пръсти остатъка от семето, стекло се по брадичката ѝ и го изгълта благоговейно. Понрави ѝ се вкусът му – сладък, със солен примес. Излезе от водата, легна до хана и го прегърна. 

 – Много съм доволен, беше чудесна – каза ѝ онова, което тя вече знаеше и виждаше в очите му.  – Когато сме насаме, няма нужда да ме наричаш „господарю“. Наричай ме по име. – добави ласкаво.    
– Добре, Круме – отвърна тя леко неловко и го целуна по рамото.

                                                                  ────────── 27 ──────────          

   Не след дълго ханът реши да ѝ се отплати подобаващо. За нейна изненада влезе отново във водата и я сграбчи за стройните крачета, както крокодил плячката си. Придърпа я към себе си и се спря, когато седалището ѝ опря в ръба на басейна.

– Твоят годеник, играл ли си е с цветето ти? – попита я докато едва докосваше клитора и с палеца си.
– Играл е... – отвърна Абара малко потиснато.
– И като е играл..., що тогава? Не ти ли харесваше? – продължи Крум, неоткъсвайки очи от нейните.
– Харесваше ми... Но повече гледаше своето удоволствие. И не беше особено умел. Не можеше да ме доведе до там, където аз го довеждах, и до където доведох тебе... 
– А ти защо не го напътстваше какво да прави? – зададе ѝ въпрос нетипичен за масата мъже от онази силно патриархална епоха; ханът изпитваше наслаждение не само от това да получава от близостта си с жените, но и много да им дава...
– Ами срамувах се... Пък и нямам много ясна представа...
– След малко ще те даря с късче от небесното блаженство – отвърна той усмихнат.

  Крум започна да масажира вътрешността на бедрата и да минава по тях с изгарящи целувки. Целувките преминаха в кръгови движения с език. Ръцете му не стояха мирни. Шареха по плоското ѝ коремче, милваха налетите бели гърди. Действията му бяха подобни на опознаването на новозавладяна земя. Абара простена. Крум излезе от водата и накара девойката да се отдалечи от басейна. След това се надвеси над нея и започна да засмуква едно подир друго потрепващите ѝ от възбуда зърна. В един момент се спря с устни на едното, а пръстите му се заиграха с другото.

  Абара сещаше, че ще полудее от удоволствие. Искаше го в себе си и същевременно се страхуваше. Ханската уста заслиза бавно надолу. Топли вълни обливаха аварката. Езикът на владетеля се заигра със сърцевината на нейната женственост. Заоблизва срамните устни. След това затрепка  върху гъделичника ^{[П I]}, предизвиквайки все по-отчетливи усещания, които обхващаха и други части от младата ѝ плът. Аварката забели очи.

  Господарят редуваше кратки кръгови облизвания със засмуквания на този най-чувствителен женски орган... Тя зарови пръстите си в косата му. Опита се безуспешно да го придърпа върху себе си. Въпреки страха от болката, която щеше да последва при разкъсването на девствената ѝ ципа, в тези мигове изгаряше от желание. Крум силно копнееше да разкъса с меча на своето тяло преградата към утробата ѝ, да проникне в нея надълбоко. Двамата да се слеят, ставайки един човек. Макар и отново възбуден, не се поддаде на изкушението и продължи да въздейства по започнатия начин. Накрая за пръв, но не за последен път в нейния живот я докара до онова зашеметяващо, помитащо избухване, което векове по-късно, на запад щяха да наименуват „скуърт“.

────────── 28 ──────────

  Сълзи от радост и благодарност се стичаха по лицето на девойката. Крум лежеше встрани от нея и галеше красивото ѝ обло лице и начупените свилени ^{[П I]} коси. Когато Абара се поуспокои и сякаш слезе на земята, той каза, че е време да отидат в спалнята. Преди това, отново се поизмиха. Силните чувствени преживявания засилваха възприятието им, че са родени един за друг... Че са се намерили отново и ще са заедно докато смъртта ги раздели... – дори и след това...

  Оставям временно разказа за първата им нощ заедно и насочвам вниманието ви върху някои неща, които засегнах по-рано. Тогава не беше обичайно мъжете да се грижат за сексуалното удоволствие на евините щерки. На жената се гледаше основно като на продължителка на рода, майка и домакиня, работна ръка на нивата. Беше възприемана като по-низш човек, чрез когото мъжът да задоволява похотта си. Смяташе се, че по природа тя е по-глупава от мъжа. Този начин на мислене (макар и не еднакво силно навсякъде) беше нещо типично за тогавашния свят. Сред мъжката част от народа ни бяха популярни следните поговорки: „Кое е по-леко от перото? Прахта. Кое е по-леко от прахта? На жената умът. Кое е по-леко от женския ум? Нищо.“; „Умът на жената е като солта в гозбата. Ако е малко - придава приятен вкус. Много ли е - става непоносима.“ В езическа България прощаването, за което призоваваше разпнатият ромейски бог не беше мъжка добродетел. Приемаше се като признак на слабост и женственост: „Жената прощава, мъжът отмъщава“, казваха старите хора.

  Жените като цяло не бяха сексуално осъзнати. В изключително висок процент от случаите липсваха познания как да бъде задоволена интимната другарка. Голямата част от двойките бяха доста далеч от днешните възможности за спокойно усамотяване, което е важно за качеството на сексуалния живот. Под един покрив живееха много хора. Усилията на простолюдието се въртяха около физическото оцеляване, което при тогавашните условия изискваше липсващата днес задружност. И висока раждаемост, заради честата детска смъртност и необходимостта от работна ръка. 

  Мъже като славния Крум бяха рядкост. Затова правеха огромно впечатление на жените, които имаха удоволствието да са с тях.  Неговата голяма страст към нежния пол се дължеше не само на изобилието от тестостерон. Тя беше плод и на най-високото му обществено положение. А още от древността, богатствата и властта действаха като афродизиак. Усилваха сексуалното желание на господарите, защото ги караха да се чувстват още по-силни и мъжествени, носеха им самочувствие. Превръщаха ги и в по-привлекателни в очите на нежния пол, което те усещаха и либидото им допълнително се повишаваше. Защото когато човек се чувства желан и има по-голям избор на партньори, това му действа възбуждащо.Тези мъже притежаваха законодателната, съдебната и изпълнителната власт, представляваха държавата при международни преговори и подписването на международните договори. Ханът беше не само държавният глава и върховният главнокомандващ на армията, но и върховният жрец на Тангра. Мисълта да си имат работа с главния сред божиите наместници беше въздействаща за доста представителки на нежния пол. Това бяха обстоятелства, които оказаха голямо влияние Крум да се превърне в човекът, когото описвам.

                                                          ────────── 29 ──────────

  Аристократите имаха много повече време да се отдават на развлечения от обикновените хора. А любенето, както сега така и тогава представляваше не само средство за размножаване. Обладаването на властта в такива големи размери, влечеше след себе си по-голяма нужда да обладават жени. Това че Крум много обичаше евините дъщери, също беше причина да се стреми те да са доволни. Питаше ги какво и как им харесва. Интересуваше се не само от своите усещания по време на любовните игри, но и от техните. Това много му помогна да се изгради като превъзходен любовник. Не се скъпеше в подаръците към наложниците си. Приятно му беше да знае, че се е представил добре в полето на плътската любов. Това ласкаеше егото му. Същевременно носеше и удовлетворение на душата му – беше му приятно да струва добро на нежните създания. Сексуалните подвизи му помагаха да е вдъхновен за бойни. Сполуките на бранното поле пък допринасяха за високото му самочувствие и оттам за силната му полова охота. Използваше майсторски не само меча си...

  Случваше се Крум да играе и с жени, които не бяха част от харема му. Когато тези случайно срещнати Еви биваха девици, той се забавляваше с тях без да пролее капка кръв... А когато се оказваха вече разпечатани, той избягваше да пълни ведрата им с животворна вода. Опитваше се да не им създава излишни неприятности... Изливаше семето си в влагалищата им, когато те самите искаха това. През останалото време, господарят им се освобождаваше на други места... Обожаваше да го гледат в очите, докато поглъщат спермата му до последната капка. Това засилваше възприятието му, че е желан и приеман. Подчертаваше господстващата му позиция.

 През целия си живот ханът има́ десетки незаконни деца, които издържаше заедно с майките им (неговите държанки). По всяка вероятност беше дал живот и на немалко копелета, за които не знаеше. Но оцеляването и възпитаването на последните не представляваха проблем: в онази епоха в България нямаше родителки, които да отглеждат сами челядта си. По няколко близки семейства (а семействата тогава бяха многолюдни) отглеждаха децата си заедно. По-голямата част от населението живееше обединено в родове и племена, тъй като в общините преобладаваха различни форми на колективна собственост върху горите, пасищата и обработваемите земи.

  Някои представителки на другия пол желаеха да знаят, че носят ханска рожба в утробите си. Или че просто детето е заченато от мъж за чудо и приказ! Те цял живот поддържаха в мъжете си заблудата, че момчето или момичето е от тях. Такива понякога лъжеха самия Крум, че не са във време за зачеване. Друг път бяха откровени с него и той съзнателно ги ощастливяваше с рожби. В онова време бе опасно за една жена да зачене и роди дете, за което да бъде усетено, че не е от съпруга ѝ. Като например той да е отсъствал и да е нямало как да бъде направено от него в съответния времеви отрязък... От друга страна, ако невестата успееше да убеди хората си, че детето което тя носи, невям ^{[П I]} наистина е от господаря Крум – нещата стояха инак. Тогава беше изключително вероятно не просто да го запази, но и самата тя да остане жива.  

                                                                 ────────── 30 ──────────

Страхопочитанието към яркия представител на ханкубратовия род беше достатъчно, за да може болшинството от мъжете в ханството да преглътнат накърнената си гордост, ако се наложеше. 

  Крум предпочиташе той да оре за пръв път нивите, поради което залагаше на девственици. Това не само му носеше определено задоволство, но беше и по-безопасно за здравето му. Харемът от време на време биваше допълван със свежи момичета, а някои от жените отпадаха оттам, получавайки обезщетение под формата на земя (земеделска и не само) и селскостопански животни. Понякога даваното им включваше и няколко златни солида ^{[П I]}. Освободените наложници си намираха съпрузи (ханът имаше грижата, пожелаят ли да им съдейства в това им намерение). Ако от връзката с Крум се родеше дете, той поемаше издръжката му, докато то навърши пълнолетие. Имаше случаи жени, прекарали няколко години като негови любовници, да се осмелят да го помолят да ги освободи. Изтъкваха, че имат нужда от много повече внимание и мъж, който да е единствено техен. Той не отхвърляше молбите им, но такива не получаваха нищо (изключение правеха случаите, когато трябваше да се грижат за потомци на хана). Докато беше женен, се усамотяваше със своите любовници в стаи, отдалечени от зимните и летните спални, където спеше заедно с жена си. След като остана вдовец, започна да привиква момичетата в брачните ложета. Преди да бъде избран за хан, с жена му живееха в едно от именията на баща му Борис и там също имаше стаи за извънбрачните си сношения.

  Освен жените, Крум обичаше много и децата. Съзнаваше, че за да пребъде България, тя се нуждае от много дечурлига. Още повече, след сериозното териториално разширение на северозапад и с оглед на планираното в южна посока. Просторните владения изискваха хора, които да ги изпълват и контролират. Крум имаше дълбоко стратегическо мислене и действията му не бяха спорадични. Военните походи обаче водеха до жертви сред мъжкото население. Бе потребно тези загуби да бъдат възстановявани. Макар да избягваше да опложда случайни жени, Крум не смяташе за нещастие, ако такива вземат, че родят от него въпреки пазенето... За велемощния ни владетел, създаването на ново поколение не само бе свързано най-любимото му удоволствие, но представляваше и политически акт. Той интуитивно съзнаваше, че отнемането на живот трябва да бъде изкупено посредством създаването на нов. В живота има равновесие и нарушаването му винаги си има цена. Проливането на много кръв трябваше да върви ръка за ръка с изливането на много сперма в утробите на българските жени, мълвата за чиято хубост още тогава кръстосваше европейския континент.

  В свободното си време държавният ни глава се отдаваше още на упражнителни двубои, стрелба с лък, вдигане на тежести, лов, езда, плуване. Всичко това беше в кръвта му. Изваяното си тяло дължеше не само на наследието на праотците си, но и на разнообразните телесни натоварвания.

                                                                 ────────── 31 ────────── 

 Снимка: ipark.bg.

                     

Крум съвършено боравеше със сабя и меч, копие, лък, бойна брадва и боздуган. По време на упражненията отдаваше голямо внимание не само на атаката, но и на защитата. Така както човек има две ръце, така и войната е двулика – едното ѝ лице е нападението, а другото е отбраната. 

  Обичаше да се включва в народни игри: надпревари по хвърляне на едри камъни, борба, мятане на нож по мишена, както и в т.нар. „кушии“ (празнични конни надбягвания). Винаги бе най-добрият в стрелбата с лък. Изпратеше ли стрела нанякъде, изключително рядко пропущаше целта. Най-далече от всички мяташе копие. Обожаваше да побеждава, но много държеше да го прави заслужено. Заявяваше на противниците си, че не желае да му се оставят и ги призоваваше да дават най-доброто от себе си, както правеше и той самият. Искаше да му бъде сладка победата и намираше за унизително, ако някой се опитваше да му я подари. 

  Боксът, бойно изкуство на повече от 5 000 г., бе познато и в Първото българско царство. Крум понякога разнообразяваше ежедневието си, упражнявайки именно пестничен бой. Силата на юмручните му удари надминаваше тази на мнозинството от съвременниците му. Въпреки това, като целесъобразен човек, предпочиташе да залага много повече на заниманията с оръжия. Все пак войните се решаваха с тях, а не с голи ръце.

  Както бе в реда на нещата при старите българи, ханът бе отличен ездач. Доставяше му удоволствие да мята аркан ^{[П I]}, което бе част от обяздването на новите коне в конюшните му. И като стана дума за яздене... Една от тактиките на предците ни по време на многобройните сражения се състоеше в извършване на лъжливи отстъпления, при които яздеха гърбом и засипваха с дъжд от стрели преследвачите. По дадена заповед рязко се обръщаха и яростно нападаха обърканите противници. Освен на мними отстъпления, разчитаха още на засади и нощни атаки, като войсководците добре съгласуваха действията на отделните отряди.

  Крум държеше на честността в състезанията и на същото учеше и синовете си (не само законните). Ханът възпитаваше децата си и в родопочитание. Почитта към майките и бащите, бабите и дядовците бе съществена част във възпитанието на българите и славяните от ранна възраст – далеч преди приемането на християнската религия, която също учи на уважение към родителите. Привързаността към рода и родовите традиции се приемаше за нещо съвсем естествено. Представляваше нравствен дълг и много важна част от мерилата за това кой човек е достоен и кой – не.

  Повече от хилядолетие по-късно великият ни поет-революционер Христо Ботев ще напише: „Този, който не обича майка си, баща си, жена си и децата си, то той не обича и своето Отечество!”

                                                           ────────── 32 ──────────

   Линк за трета част: https://drugataistorija.blogspot.com/2025/11/iii-18.html?zx=60730b0ff93413bd