Драгшан - герой български от X-XI век

 

         Рисунка показваща пленените и ослепени войници на Самуил след битката при село Ключ през 1014 г. Неизвестен автор.

 

  Драгшан е български болярин и герой от X-XI век. Чети, помни и предавай нататък български роде. 

  Публикувам откъси от книгата "Векът на цар Самуил" (2014 г.) на изд. Изток - Запад и "Съратниците на цар Самуил - "партията" на непримиримите" (2022 г.). Авторът е проф. Пламен Павлов. Книгата може да бъде изтеглена оттук (безплатно е до 30 дни след регистрацията):

https://www.scribd.com/document/621199220/pl-pavlov-vekut-na-samuil 

Мога и аз да я пратя. 

 

"Самуил и останалите ярки личности от рода на Комитопулите, боляри като Кракра, Ивац, Драгшан, Драгомъж, Николица и други личности от втората половина на Х – първите десетилетия на ХІ в. в същност са рожби на Петровата епоха с приписваните й „пагубни влияния“ и „опасен мистицизъм“! Наивно е да се твърди, че царицата византийка Ирина и духовенството са проводници на чужди интереси, както и че всички форми на византийското влияние (идейно, културно, правно и пр.) са непременно „подмолни“ и „разрушителни“...

Стр. 13
---
"Така към края на 1001 г. Василий II унищожава българската власт в района, разположен на югозапад от Солун и северната част на Тесалия. Действията на императора завършват с обсадата на Воден (Едеса), отбраняван от Драгшан, който категорично отказва да се предаде. Градът е превзет, а Драгшан е отведен в Солун и оженен за дъщерята на един от градските първенци. Както ще видим по-нататък, в негово лице срещаме още един от непримиримите борци за запазването на българската държавност."

Стр. 140
---
"Ако редом със Самуил са признати и други фигури, това са преди всичко негови съратници, на първо място емблематичният Кракра Пернишки, отчасти Ивац, Драгшан и още неколцина, чиито имена не се радват на обществена популярност.

Стр. 176
---
"Както ще видим, през 1018 г. Скопие е твърдо в български ръце, нещо повече – там откриваме „първия царски отряд“, командван от Добромир Млади. Така или иначе, за последвалите военни действия византийските хронисти мълчат. Може да се предположи обаче, че Гаврил Радомир е съумял да отблъсне византийските атаки, вкл. да си върне контрола над Битоля и други околни крепости. Колкото и да е хипотетична картината, все пак е най-логично именно през есента – зимата на 1015 г. българите отново да са овладели Воден и други важни твърдини на юг. Всичко показва, че дори и след катастрофата при Ключ българската армия не е тотално обезкървена, че страната успява за пореден път и въпреки всичко, образно казано, „в движение“ да възстанови отчасти своя военен потенциал.

През пролетта Василий II подновява военната кампания с обсадата и превземането на Воден (9 април 1015 г.). Неустрашимият воевода Драгшан, успял по-рано да избяга от Солун и да върне Воден на България, е екзекутиран по особено жесток начин – с набиване на кол. Част от местните българи са изселени в Беломорието, на тяхно място са настанени „... ромеи, така наречените кондарати – хора диви и кръвожадни, безмилостни убийци и разбойници...“ – войници „с къси копия“, като в случая в такива може би са превърнати криминални елементи, бивши разбойници, които получават статут на военизирани колонисти.
Няма съмнение, че те са заселени в района, за да тероризират местното българско население."

Стр. 178

  ---
Пак от Пламен Павлов, но от статия: "През 1001 г., когато Василий II успява да превземе Воден след тежка обсада, Драгшан пада в плен. По заповед на императора е „въдворен“ в Солун, а за да бъде привлечен на ромейска страна е оженен за дъщерята на един от първите солунски благородници. От брака му се раждат четири деца, макар на два пъти Драгшан да прави опити за бягство в България.

Благодарение на тъста си избягва наказанието, като се създава впечатление, че най-накрая се е примирил с положението. Затова за околните навярно е напълно неочаквано, когато през пролетта на 1015 г. именно той оглавява бунта на своите съграждани във Воден. Това става в трудното време след смъртта на цар Самуил, когато неговият наследник Гаврил Радомир (1014-1015) започва контраофанзива в днешна Южна Македония. Василий II реагира веднага, с големи военни сили превзема града и изселва голяма част от неговото население. Този път Драгшан не получава опрощение..." (https://trud.bg/%D1%81%D1%8A%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D0%B0%D1%80-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D1%83%D0%B8%D0%BB-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5/.).
---
"Сред най-близките сподвижници на цар Самуил и неговите наследници срещаме видни личности от средите на българското болярство, заемали ръководни постове в управлението на държавата и нейната армия. Към този „висш ешелон“ може да причислим Дометиан и Богдан, военачалници и областни управители от ранга на Ивац (вероятно родственик на царската фамилия), верният Николица, Несторица (предводител на войските срещу Солун през 1014 г.), Кракра (управител на Средец и Перник), Драгомъж (на Струмица), Драгшан (на Воден), Илица (на Мъглен), Сермон (на Срем), Охтум (на Видин и отвъддунавски земи), Елемаг (на Белград/Берат), Гавра (управител нейде в Албания), Димитър Полемарх („воевода“, изпращан от цар Самуил с конкретни военни експедиции), Димитър Тихон (също военачалник), Матеица (виден болярин, тъст на Богдан), Добромир Млади (командир на „първия царски отряд“), и др.

Поради откъслечните данни, с които разполагаме днес, е ясно,
че тези двайсетина видни българи, чиито имена са достигнали
до нас, са част от много по-големия държавен апарат и военно командване. Предвид и военно-административното устройство на Българското царство и неговата обширната територия става въпрос за десетки личности в столицата и страната."

Стр. 219